От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Нямаше намерение да спазва дадената дума. Друго щеше да бъде, ако го бяха накарали да се закълне. Не разбираше защо Аниор се беше отказал от тази презастраховка. Сигурно просто се бе замаял от успехите си и бе станал лекомислен. Нарушаването на дадената дума беше престъпление срещу честта, а той в това отношение нямаше никакви скрупули. От много време нарушаваше всякакви закони и обещания и отдавна не се вълнуваше от понятието „чест“.
Но все повече разбираше, че няма да му е лесно да се пребори с Аниор. За да осъществи замисъла си и да завладее това царство, той трябваше да отстрани ръководителя на тази общност.
Дълго мисли, преди да му дойде някаква идея. Щеше да се възползва от великодушието и лековерието на Аниор, граничещи с наивност. Само се опасяваше приятелят му да не попречи на неговите планове. Знаеше, че Нериф не само го беше оценил правилно и му нямаше никакво доверие, но и го ненавиждаше.
Нареди на подчинените си да подготвят всичко необходимо и потри доволен ръце.
Аниор приключваше матрицата за строежа на бъдещата физическа раса на Аритан и се облегна доволен в удобния пространствен хамак, който се оформи във вид на кресло край тялото му. Ако всичко става така добре, след няколко десетки хиляди аритански години на планетата щяха да живеят точно такива същества, в каквито се бяха превърнали диабата, когато прогониха Тимон и компанията му от нея.
Спомни си тази странна борба, която повече приличаше на взаимно опъване на нерви. Спомни си чувството, когато стоеше гол край реката, как слънцето галеше кожата му и как усети жадния поглед на Тимон.
Физическият свят си имаше своите предимства. Той се беше постарал да създаде един красив свят, такъв, какъвто си спомняше от детските си години на Земята. Дали Създателите винаги действаха така? Но Веова, Създателят на земната система, никога не беше живял във физическия свят. Или все пак беше? Някога, по време на едно по-раншно деление10? Запазваха ли Делените някакъв спомен от тези времена? Запазваха ли нещо от идентичността си, след като се обединяваха с вторите си Аз?
Нищо не знаеше за себе си, какво остава за другите и за цялата вселена. Замисли се за Тимон. Какво беше разбрал за него? За съжаление почти нищо. Имаше голяма сила, която сигурно беше натрупал някога в трудна и дълга борба. Какво ли го беше накарало да тръгне по грешния път? Чакаше с нетърпение Боар, за да разбере нещо повече за това. Радваше се, че отново щеше да го види.
Премести се в зоната за почивка и се облегна на бука на Боар. Слушаше нежната му песен, излизаща от ствола му. Затвори очи и се замечта. Изведнъж усети присъствието на второто си Аз. Мислеше, че сънува, но после чу звънкия му смях. Отвори очи и видя Боар, седнал отсреща, под сянката на дъба. Попита през смях:
— По-хубав ли е мечтата от реалността?
Заля го със своята нежност и Аниор почувства как се разпада на части от желание да се разтвори в Боар. Но последният бързо прекъсна връзката, за да не се случи това наистина.
Аниор преодоля разочарованието си и отговори на зададения въпрос:
— Не. Но реалността се изживява само веднъж, а мечтата — много пъти.
Боар стана тъжен и отвърна:
— Мечтал съм толкова пъти, че вече почти не вярвам, че реалността може да съществува. Целият ми живот е една-единствена мечта.
Аниор се изпълни с любов и жал. Той все пак имаше малко време да мечтае, беше зает с изграждане на системата и ръководство на царството си. А Боар нямаше много работа като теор и очакването на този далечен момент, в който отново щяха да се слеят, за него бе много по-мъчително. И въпреки че Боар и бездруго възприемаше всичките му чувства и мисли, Аниор съзнателно му изпрати цялата любов, на която бе способен.
Боар го погледна благодарен и отново се усмихна.
— Искаше да узнаеш още нещо за Тимон и аз успях да се добера до интересна информация. Това е доста дълга история.
Той се облегна на дъба на Сатара и се заслуша в думите, които звучаха от ствола му. Усмихна се и започна да разказва:
10
Веова и Сатара също са били двойка Делени, които отново се сляха в едно същество.