От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
— Много отдавна, още при създаването на тази вселена, Тимон беше вече теор и участваше активно в този процес. Когато създаваха едни от първите физически светове, той помагаше на Създателя на единия от тях и скоро му повериха цялата система. В стремежа си да разбере по-добре как живеят физическите същества той се прероди на планетата като човек. Тъй като не беше в състояние да потиска напълно възможностите си на висше същество, още съвсем млад той отново се свърза със собствения си дух и придоби свръхчовешки способности. Но човешката природа на тялото му също беше силна. Той се влюби в красиво момиче, което за нещастие обичаше друг. За да я спечели, Тимон приложи магическите си сили, погуби другото момче и омая момичето. Накрая то се влюби в него и скоро след това очакваше дете. Но след като я завоюва, в Тимон се уталожи целият плам и жар и той стана равнодушен към нея. От отчаяние момичето се самоуби. Така той стана виновен за смъртта на трима души: момчето, момичето и неродения си син.
Ако това се бе случило на обикновен човек, той щеше да страда много, но накрая щеше да изкупи вината си. Същото би очаквало и Тимон, ако не бе успял да се свърже със собствения си дух по време на физическия си живот. Но като маг от висока класа той знаеше кой е и носеше пълната отговорност. Когато се върна на горното ниво, теорите му отнеха правото да управлява тази система и да ръководи рутезите. Много от бившите му подчинени го съжаляваха и няколко от тях тръгнаха с него, когато беше изгонен.
Огорчен, Тимон обикаляше вселената. Никой не искаше да го приюти на астрално ниво и тогава той започна да търси планета, на която можеше да се установи. Не притежаваше силите на лявата и дясната страна, а и без Камъка на мъдростта той не можеше да си изгради нова собствена система. Животът на пуста планета не му допадаше. Така той започна да се опитва да отнема чужди системи.
Но всеки път, когато Тимон се загнездеше в такава система, лошото му минало го настигаше и проваляше всичките му опити да заживее щастливо. И така е до днес.
Аниор слушаше внимателно. Отново го обхвана жал към Тимон.
— Няма ли начин да му се помогне?
— Законите на по-високите нива са много по-строги. Нарушиш ли ги, ти трябва да приложиш огромни усилия, за да завоюваш старото си положение. Знаеш колко жестоко беше наказан самият ти, когато каза на Сатара, че е Делен. За такова нещо във физическия свят въобще нищо нямаше да ти се случи. Тук няма смекчаващи вината обстоятелства. Всеки носи пълната отговорност за постъпките си.
Двамата замълчаха. Боар приемаше чувствата на протест и неудовлетворение от страна на Аниор и вече знаеше, че той няма да остави нещата така. Отново щеше да се разбунтува срещу установените норми. И сигурно пак щеше да си навлече неприятности. Но нямаше намерение да го спира. Защото всичко, което Аниор досега беше предприел, в крайна сметка водеше към добро и увеличаваше силата му. Имаше пълно доверие във второто си Аз.
Стана, усмихна се тъжно, изпрати му малко от нежните си чувства и се прости с думите:
— Само бъди внимателен, Аниор. За да не се налага скоро отново да се видим.
Аниор се засмя тъжно и отвърна:
— Обичам те, Боар, и съм готов на всичко, за да те виждам по-често.
— Не ме използвай за оправдание — засмя се Боар и се сви на точка, за да се върне на горното ниво.
Наблюдавайки дейността на първите хора, заселили се в една пещера край широка река, Аниор се радваше на успеха си. Все още недодяланата, но яка форма на тези първобитни същества бавно щеше да се промени заедно с общественото и индивидуалното им развитие. Областта беше със среден коефициент на трудност за заселване. Прекалено леката среда нямаше да ги стимулира, а прекалено трудната щеше да потиска развитието им.
Очертаваше се един относително спокоен период за диабата. Големите проблеми предстояха чак в бъдеще, когато развитието на тези хора щеше да се ускори. Можеха да се отдадат малко повече на удоволствия.
С пълни обороти вървеше подготовката на поредния празник. Тъй като нямаше вече ангари наоколо, на които можеха да разиграват номера, те се бяха разделили на две групи и всяка готвеше изненада за другата. Всички бяха в приповдигнато настроение.
Изведнъж пространството пред Аниор се изкриви. Диабата наоколо се взряха учудено в образуващата се пространствена дупка. Нямаха представа кой от другите царства можеше да използва тази форма за комуникация.
Вихрите се успокоиха и в очертанията на дупката се показа високата фигура на Тимон. Усмихна се леко пренебрежително на всички и закова поглед върху Аниор.