История на Българското възраждане

Посочените неблагоприятни обстоятелства забавят развитието на новите процеси в българското общество. В същото време обаче се наблюдават и фактори, които действат в обратна посока. България, макар да се намира в пределите на Турция, се оказва в непосредствена близост до центъра на новата цивилизация. Българите възприемат новите идеи по различни канали и пътища — чрез прекия досег с европейския свят, чрез търговските общувания, чрез европейската преса, чрез представителите на Великите сили в империята, чрез съседните балкански народи… Като заимства опита, натрупан от Западна Европа в прехода към Новото време, българският народ съкращава продължителността по време на трите степени и преживява истинско Възраждане за един сравнително по-къс период. В резултат на това той се изравнява в икономическо, социално и културно-духовно отношение със съседните балкански и по-отдалечените европейски народи.

С пълно основание може да се каже, че Българското възраждане е синоним на Ренесанса, Просвещението и Революционния буржоазен преврат. Разбира се, търсенето и отделянето на трите степени на прехода от Старото към Новото време в българската действителност през XVIII-XIX век е нещо колкото трудно, толкова и сложно. Отсъствието на Ренесанса в неговия класически вид не означава отсъствие на ренесансови мотиви, Така например Паисий обръща своя поглед към миналото, за да търси там идеали, упование и надежда, а малко по-късно просвещенските идеи заливат българското общество и стават истинското верую на укрепващата българска буржоазия и интелигенция. Успоредно с това се развиват и борбите за национална независимост, които обединяват целия народ. Взаимната преплетеност на ренесансови мотиви, просвещенски идеи и социални промени, от една страна, и стремежът към разрешаване на националния въпрос и извоюването на политическата независимост, от друга, определя спецификата на Българското възраждане. Всяка от трите основни линии в българската революция — културно-просветната, църковно-духовната и политическата, е „оцветена“ с националната идея. И това е напълно естествено предвид положението, в което се намират българите. Тази взаимна обвързаност придава особен колорит на българския преход към Новото време, тъй като националноосвободителните борби на народа в края на краищата завършват с успех, но те разрешават както социални проблеми, така и по-видимите и мечтани от всички национални въпроси, което довежда до възстановяването на българската държавност.