История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
Старият начин на живот и мислене, подчинени на църковните догми, започват да се пропукват най-рано в Италия — там, където е и центърът на католическата църква. През XIV и началото на XV век, макар и разпокъсана на множество малки държави, тя преживява подем в икономическо отношение. Традиционните търговски партньори на Византия — Венеция, Генуа, Флоренция, се издигат както в икономическо, така и в културно отношение. Интересът към миналото и най-вече към културните достижения на древна Гърция и Рим довежда до откриването на Платоновата академия във Флоренция през 1440 г. Тази позиция на италианската знат се оказва заразяваща и много скоро тя прекрачва границите на съседните европейски страни.
Идеите на Ренесанса са продиктувани от икономическия напредък, довел до разкрепостяването на италианското, а малко по-късно и на почти цялото западноевропейско общество. Скъсването с църковната догматика, с църковните канони и средновековната схоластика и възхваляването на човешката личност с нейните присъщи качества и с нейния индивидуализъм е най-опростената, но същностна характеристика на Ренесанса. Към това се стремят и тези, които искат да преоткрият достойнствата на античното изкуство, което служело преди всичко на човека и се правело в негово име, и тези, които развиват новите философски теории, поставяйки в центъра им човешката личност като основна същност. „Радост е да се живее“, ще възкликне немският хуманист Улрих фон Хутен под въздействие на новото мислене.
Идеите на Ренесанса завладяват мислещите хора във Франция, Англия, Нидерландия, Германия. За първи път в историята на човешкия род започва зараждането на една космополитна цивилизация, която в следващите векове намира все повече поддръжници най-вече поради еднаквостта на протичащите материални, социални и културни процеси в посочените държави на европейския континент. Но тези идеи са достояние на една сравнително ограничена част от обществото в посочените държави. Това е така, затова защото преобладаващата част от народите в тях продължава да живее и мисли по правилата, съществуващи до това време — т.е. животът доказва, че съзнанието и налаганите и възприети в продължение на много столетия стереотипи на живот, поведение и начин на мислене се оказват най-консервативната част от човешката същност.
Променената материална база и променящият се начин на производство, променената социална структура и новите ренесансови идеи дават силен тласък в развитието на науката и техниката. Създаването на хелиоцентричната система на Николай Коперник (1473–1543 г.), откритията в областта на анатомията от Андреас Везалиус (1514–1564 г.), новостите в областта на появата и разпространението на инфекциозните заболявания, дело на Йеронимос Фракасторо (1478–1553 г.) са революционни постижения на човешката мисъл, които трасират пътищата на модерните изследователски методи. През 1455 г. в Майнц е отпечатана първата книга в света. Откритата от Йохан Гутенберг (1406–1468 г.) печатна преса бележи началото на един процес, който дава възможност за изключително бързо и масово разпространение на научните открития. Новостите в областта на механиката следват една след друга, а това налага появата на първия закон, защитаващ авторските права. Той е приет във Венеция през 1474 г. Развитието на корабоплаването, откриването на барута и използването му във военната област, създаването на навигационните таблици от германския астроном Йохан Мюлер Региомонтанус (1436–1476 г.) дава възможност на мореплавателите да се чувстват независими сред безкрайната морска шир.
Като пряка последица от Ренесанса може да се приеме последвалата Реформация, която в много отношения се развива и успоредно с ренесансовите идеи. Кризата, в която изпада католическата църква през XIV и XV век, стремежът й да играе основна роля в човешкия живот и да подчини изцяло на своята воля светската власт довежда до силна реакция в редица държави. Началото на Реформацията поставят събитията през 1517 г., когато папа Лъв X пуска нова партида индулгенции, като се мотивира с това, че с получените от тях средства ще се завърши храмът на св. Петър в Рим. Във Витенберг, Германия, пристига монахът Йоан Тецел, който започва разпродажбата на грамотите, опрощаващи греховете, по един безскрупулен начин, наподобяващ най-долнопробното бакалско поведение. Срещу това безсрамие пръв въстава Мартин Лутер (1483–1546 г.), който съставя 95 тезиса, с които се обявява против търговията с индулгенции и други груби злоупотреби на католическата църква. Тезисите са приковани върху вратите на Витенбергската катедрала, за да станат достояние на всички. В тях Лутер се изказва по строго канонични въпроси, но мнозинството от германците схващат това като призив за открита борба с католицизма. Тезисите се превръщат в обединителна платформа и спомогнали щото недоволството на различните съсловия да се развие в силно обществено движение.