История на Българското възраждане

Реформацията обхваща Англия, Шотландия, Дания, Швеция, Норвегия, Нидерландия, Финландия, Швейцария, Германия и довежда до отпадането им от системата на католическата църква. Тя опростява и демократизира църковния живот, поставя вътрешната лична вяра над външните прояви на религиозността. Така идеите на Мартин Лутер, на Улрих Цвингли (1484–1531 г.), на Жан Калвин (1509–1546 г.) намират благодатна почва и в края на XVI век протестантството откъсва напълно Северна Европа от властта на Рим.

Началото е поставено, но трябва да минат векове, за да се стигне до онзи момент, когато цели общества и народи започват да изповядват новия разум, трябва да минат столетия, за да се стигне до XVIII век, века на Просвещението, чийто основен девиз ще бъде фразата на немския философ Имануел Кант (1724–1804 г.): „Имай смелост да си служиш със собствения разсъдък!“ Пълната дефиниция, която той дава на този процес през 1784 г., е следната: „Просвещението е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетието е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелост да си служиш със собствения разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението.“

Пълнотата и всеобхватността на това определение поразява и днес, но може би човек трябва да бъде съвременник на този процес, на революционното отделяне на науката от религията, на скъсването на човешката мисъл и познание с каноничността на „божествените“ постулати, за да стигне до него. Навярно емпиризмът на Френсис Бейкън (1561–1626 г.) и рационализмът на Рене Декарт (1596–1650 г.), процесът на католическата църква срещу Галилео Галилей (1564–1642 г.), на който той е принуден да се откаже от „Коперниковата ерес“, и неговата знаменита фраза след процеса, която той изрича или която изследователите му приписват в съответствие с неговите открития и духа на времето: „И все пак тя се върти“, са събитията през XVII век, които разтърсват мислещите умове и прокарват пътя на научните открития през XVIII век. А тези открития през XVII и първата половина на XVIII век са толковамного, че са необходими цели 28 тома на Френската енциклопедия, излязла в периода 1751–1780 г., за да ги обхване. Повече от 200 учени от всички области на науката съставят 17 тома текст и 11 тома илюстрации под редакторството на Дени Дидро (1713–1784 г.) и Жан Льорон Д’Аламбер (1717–1783 г.). В тях намират място откритията и творенията на човешкия разум, освободен и разкрепостен от вековните догми. Самото заглавие „Енциклопедия или критически речник на науките, изкуствата и занаятите“ подсказва, че рационализмът е основното верую на авторите. Според тях всяка наука, изкуство или занаят, ако се използват честно, ще покажат дълбоките и взаимно полезни връзки между различните клонове на познанието.