История на Българското възраждане
- Автор: Стоянов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Българското възраждане». Краткое содержание книги:
Изданието може да бъде полезно и на докторанти, специалисти по история и всички, които проявяват интерес към събитията и процесите от българската история през XVIII и XIX век.
Датирането в изложението е по стар стил — практиката, която по това време се използва в Европейския изток. За да се получи датиране по нов стил, за XIX век се прибавят 12, а за XX век — 13 дни.
През XVII век мислещите умове не само отричат божествения произход на властта, но започват да отправят и съответни препоръки, а по-късно създават и цели теории за принципите, върху които трябва да бъде изградена държавната власт. През 1631 г. Амвросий Марлиан публикува в Рим труда си „Театрум Хисторикум“, в който обосновава идеята за просветената монархия. Заглавията на главите в този труд дават ясна представа за неговите разбирания: „Когато господарят има за приятел правдата, неговото управление се слави дълги години; Милосърдието и кроткостта придават здравина и сила на царството и властта; Когато държавата е бедна, господарят няма никаква полза от нея; Господарят трябва да бъде спасител за народа; Властта на господаря расте, когато той си избира добри съветници; Господарят е достоен за своето място, когато умерено обременява своя народ; Господарят, който създава законите, трябва най-напред да ги изпълнява той самият; Когато господарят осъществява своята държавна власт в съдружие с книжовното учение, тогава името му се слави; Господарят получава божията благословия и гради гражданската правда според божиите закони; Когато господарят благоговейно почита божиите служители — свещениците, тогава държавата разцъфтява като градинско цвете…“ Предложените текстове всъщност са и идейните принципи, които Марлиан залага в основата на просветената монархия. Те показват достатъчно ясно, че поданиците в тази държавна организация вече трябва да се разглеждат като нещо равностойно на властимащия.
Идеята за обществения договор е доразвита по-късно от англичанина Джон Лок (1632–1704 г.) и от французина Жан Жак Русо (1712–1778 г.). Освен това Лок пръв обосновава необходимостта от разделението на властите в държавата. Неговите мисли в тази посока са продължени от Шарл Луи Монтескьо (1689–1755 г.) в труда му „За духа на законите“, публикуван в 1748 г. Там той говори за законодателната, изпълнителната и съдебната власт като три независими власти, осъществявани от независими една от друга институции. Само при такова разделение държавата можела да функционира нормално.
Материалните и социалните промени през века на Просвещението довеждат до появата на нови икономически теории, които обосновават действащите икономически процеси и чертаят бъдещето на националните и световната икономика. Ако френските физиократи Франсоа Кене (1694–1774 г.) и Ан Робер Тюрго (1727–1781 г.) приемат, че най-значимият източник на национално богатство е земята, селскостопанското производство и търговията, англичанинът Адам Смит (1723–1790 г.) твърди в издадения през 1776 г. труд „Изследване на природата и на причината за богатството на народите“, че основният източник на богатството е трудът на работниците. Това богатство е свързано с интересите и на собствениците, и на работниците, поради което пълната свобода в промишлеността и търговията е задължително условие за правилното функциониране на новата икономическа система. Свободната конкуренция, без каквато и да е намеса от страна на държавата — освен в изключителни случаи, допринася още повече за нормалното развитие на тази система.
Новите условия, създадени в западноевропейските страни, налагат създаването на нова образователна система. Примитивното религиозно образование вече не отговаря на потребностите на новото време. Жан Жак Русо посвещава специален труд на този проблем, а към края на XVIII век редица държави започват въвеждането на задължително начално образование, което в основата си е светско по характер. Така връзките на църквата с новата сила — буржоазията, изтъняват още повече.
Ренесансът и Просвещението са последвани от Революционния преврат, който се явява третата степен в прехода към Новото време. Той има за цел пълното скъсване със Средновековието и разкриване на свободен път за развитието на Новия свят. Израз на Революционния преврат са буржоазните революции в Нидерландия — XVI век, Англия — XVII век, Франция и САЩ — XVIII век. XIX век е векът на буржоазна Европа, векът на тържеството на онези сили, които започват великата промяна още през XIV-XV век.