Последният мохикан

— Дори и вашите легенди подкрепят моето становище, Чннгачгук — каза той, говорейки на езика, добре познат на всички туземци, които по-рано населяваха местността между Хъдзън и Потомак. За удобство на читателя ние ще го превеждаме свободно, като едновременно ще се стараем да запазим някои от особеностите както на лицето, което говори, така и на езика. — Твоите прадеди са дошли откъм залез слънце, прекосили са Голямата река21, сражавали са се с местните хора и са завзели земята им22; а моите са пристигнали от посоката на аленото утринно слънце, преминали са Соленото езеро23 и са действували по примера на вашите хора. И затова нека бог ни съди, а ние като приятели да пестим думите си!

— Дедите ти са се сражавали с голия червен човек! — отговори строго индианецът на същия език. — Няма ли никаква разлика, Ястребово око, между каменовърхата стрела на индианеца и оловния куршум, с който вие убивате?

— Индианците имат разсъдък, макар природата да ги е създала с червена кожа — каза белият и поклати глава, за да покаже, че не бе отишло напразно позоваването към чувството му за справедливост. За миг той сякаш се почувствува победен в спора; после, като се съвзе отново, отговори на възражението на противника си, доколкото позволяваха ограничените му знания.

— Не съм учен и все ми е едно дали хората знаят това, или не, но ако съдя по туй, що съм видял при гонитба на елени и лов на катерици, смятам, че пушката в ръцете на прадедите ми не е била по-опасна от коравия лък и каменовърхата стрела, хвърлена с ловка индианска ръка и изпратена с вещо индианско око24.

Пушката на войника е къса, а тази на ловеца — винаги дълга.

— Бащите ви са ви разказвали за тези неща — отвърна хладно другият, като махна с ръка. — Какво разправят вашите старци? Разказват ли те на младите воини, че бледоликите са срещнали червенокожите, нашарени с бойна украса, въоръжени с каменна брадвичка и дървена пушка?

— Не съм човек с предразсъдъци, нито такъв, който се хвали с произхода си, при все че най-страшният ми враг, един ирокез, не смее да отрече, че съм чистокръвен бял човек — отвърна разузнавачът, като огледа със скрито задоволство обгорялата кожа на костеливата си жилеста ръка — и съм готов да призная, че моите хора вършат много неща, които аз, като честен човек, не мога да одобря. Един от обичаите им е да пишат книги за това, което са извършили и видели, вместо да го разправят в селата си, където един страхлив самохвалко може да бъде изобличен, а смелият войник може да повика другарите си да засвидетелствуват достоверността на думите му. Като последица На този лош навик човекът, който е твърде съвестен, за да прахосва дните си при жените, зает с разгадаването на черните знаци по книгите, може никога да не научи за делата на прадедите си, нито да почувствува гордото желание да ги надмине. Що се отнася до мене, а аз разбирам от стрелба, дошъл съм до заключението, че всички бумпоси са знаели да стрелят, дарба, която сигурно се е предавала от поколение на поколение, както според свещените ни книги се предават всички добри и лоши качества. Но едно предание може да бъде предадено по два начина. Затова аз те питам, Чингачгук, какво се е случило, според легендата на червенокожите, когато нашите прадеди са се срещнали за първи път?