Любов по неволя

— Името му е Холтън Феликс.

Джоан събра вежди в знак на учтиво учудване. После решително поклати глава.

— Не познавам човек с това име.

— Наистина ли? Намерих адреса ви в една книга до леглото му.

Сега вече Джоан съсредоточи цялото си внимание върху нея. Не беше сигурна, че това е добър знак, но вече нямаше връщане назад. Жена с нейната професия имаше нужда от смелост да върви по правия път.

— Намерили сте адреса ми в книга до леглото му? — повтори глухо Джоан. Остана напълно неподвижна, само очите й засвяткаха. — Колко странно.

— Не е толкова странно, колкото професията на онзи човек. Той беше изнудвач.

В салона се възцари изумено мълчание.

— Беше? — попита след малко мисис Доув и Лавиния си отбеляза предпазливостта в гласа й.

— Когато снощи отидох да се запозная с мистър Феликс, той беше мъртъв. Убит, за да бъда съвсем точна.

При тези думи Джоан се вцепени. Пое шумно въздух, леко присви очи — това бяха единствените признаци на вълнение, но Лавиния беше уверена, че жената срещу нея е преживяла силен шок.

Ала Джоан се съвзе бързо. Толкова бързо, че Лавиния неволно се запита дали пък реакцията й на новината не е била само плод на нейното собствено въображение.

— Убит, казвате — повтори Джоан, сякаш Лавиния бе направила най-обикновена забележка за времето.

— Точно така.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно сигурна. — Лавиния сплете ръце. — Ще бъда напълно откровена с вас, мисис Доув. Не знам почти нищо за Холтън Феликс, но онова, което знам, никак не ме радва. Той се опита да ме изнудва. Днес дойдох тук, за да разбера дали и вие принадлежите към жертвите му.

— Въпросът ви е безсрамен — отговори бързо Джоан. — Да не мислите, че бих дала пари на изнудвач?

Лавиния наклони глава в знак на учтиво съгласие.

— Аз реагирах по същия начин на опита му да ме изнуди. По-точно, побеснях от гняв и реших да издиря адреса на мистър Феликс и да разбера що за човек е. Затова снощи отидох в жилището му. Избрах късен час, за да съм сигурна, че не си е вкъщи.

Джоан я гледаше възхитено.

— Защо, за бога, сте постъпили по този начин?

Лавиния вдигна рамене.

— Отидох в жилището му, за да потърся дневника, който според Феликс съдържал компрометиращи данни за мен. Оказа се, че господинът си е у дома. Когато влязох в стаята, разбрах, че преди мен там е бил и друг човек.

— Убиецът?

— Да.

Отново се възцари кратко, напрегнато мълчание, докато Джоан се опитваше да смели новината.

— Вие май обичате приключенията, мисис Лейк.

— Постъпих така, защото съм убедена, че човек не бива да стои със скръстени ръце, а трябва да действа, мадам.