Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Тонът му беше напълно достатъчен да вбеси Лавиния. След кратка пауза тя вдигна рамене и отвори малкото средно чекмедже на писалището си. Извади една от новите си визитни картички и без да каже дума, я плъзна по полираната махагонова повърхност точно пред него, за да може да я прочете.
Тобиас погледна объркано картичката. Тя проследи погледа му и прочете заедно с него:
ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
Дискретността е гарантирана
Лавиния въздъхна тихо и се подготви за най-лошото.
— Имате нерви като въжета. — Тобиас вдигна картичката към очите си. — Значи сте влезли в моя бранш. Но какво, за бога, ви кара да вярвате, че притежавате необходимата квалификация?
— Доколкото успях да установя, за тази професия не е необходима специална квалификация — отговори твърдо Лавиния. — Нужна е само готовност да задаваш куп въпроси.
Тобиас присви очи.
— Това означава, че сте се опитали да накарате Джоан Доув да ви наеме, за да намерите дневника, прав ли съм?
— Предложих й да си помисли няма ли да е по-изгодно за нея да ми плати за разследванията, които смятам да проведа.
— Наистина сте луда.
— Струва ми се малко странно, че поставяте въпроса за моята вменяемост, мистър Марч. Преди три месеца в Рим аз бях сериозно загрижена за вашата.
Тобиас хвърли визитната картичка на писалището. Тя прелетя във въздуха и падна точно пред нея.
— Ако не сте луда — продължи той с безизразен глас, — тогава сте пълна идиотка. Защото нямате представа за вредата, която може би сте причинили днес. Нито пък за опасността, на която се излагате.
— Аз, разбира се, знам, че се излагам на известна опасност. Все пак снощи видях главата на мистър Феликс.
Тобиас заобиколи писалището с учудваща бързина, въпреки че куцането му пролича по-силно от всякога. Протегна ръце, сграбчи Лавиния за раменете и я изправи на крака. После я вдигна високо във въздуха и краката й вече не докосваха пода.
Емелин скочи от креслото си.
— Мистър Марч, какво правите с леля ми? Веднага я пуснете!
Тобиас изобщо не й обърна внимание. Беше изцяло съсредоточен върху Лавиния.
— Вие сте една малка глупачка. Защо непременно трябва да се забърквате в тази каша? Имате ли изобщо представа какво рискувате? Трябваха ми няколко седмици, докато разработя плана си, а сега вие идвате и за един следобед унищожавате всичко.
Лавиния видя дивия гняв в очите му и гърлото й пресъхна. Съзнанието, че той притежава силата да я извади от равновесие, беше вбесяващо.
— Пуснете ме, сър.
— Не. Ще ви пусна едва когато се съгласите да работим заедно.
— Защо да работя с вас, след като имате толкова лошо мнение за мен?
— Ще работим заедно, защото случилото се днес доказа, че не мога да рискувам да ви оставя без надзор. Няма да ви позволя да продължите разследването на своя глава. В никакъв случай, мисис Лейк. Вие имате нужда от пазач.
Последните му думи никак не й харесаха.
— Как мислите, мистър Марч, можете ли да ме държите вечно във въздуха? Съвсем скоро ще се наложи да ме пуснете.
— Не разчитайте много на това, мадам.
— Вие не сте джентълмен, сър.
— Веднъж вече ми го казахте. Преди три месеца. Е, ще се споразумеем ли да работим заедно, докато открием дневника?
— Аз нямам интерес да водя преговори с вас, сър. Тъй като вече имах възможността да се убедя, че не мога да направя и една крачка, без да се натъкна на вас, съм готова да обменяме информация и да търсим заедно.
— Мъдро решение, мисис Лейк.
— Обаче настоявам занапред да се откажете от подобни грубиянски прояви. — Той не й причиняваше болка, но усещането на силните му ръце беше странно обезпокояващо. — Крайно време е да ме пуснете, сър.
Без да каже дума, Тобиас я пусна на пода и когато тя стъпи здраво на краката си, се отдръпна назад.
Лавиния приглади полите си и зарови пръсти в косата си. Чувстваше се сгорещена, гневна и странно защо — задъхана.
— Държахте се безсрамно. Очаквам извинението ви, сър.
— Моля за извинение, мадам. У вас има нещо, което събужда най-лошите ми инстинкти.
— Майко мила — пошепна Емелин. — Струва ми се, че партньорството не започна по най-добрия начин.
Лавиния и Тобиас се обърнаха да я погледнат. Ала преди да са казали и дума, вратата се отвори и в кабинета влезе мисис Хилтън с тежка табла.
— Аз ще налея чая — извика облекчено Емелин и грабна таблата от ръцете на старата готвачка.
Когато напълниха чашите, Лавиния се бе овладяла напълно. Тобиас стоеше до прозореца, скръстил ръце на гърба и се взираше към мъничката градина навън. По напрегнатите му рамене личеше, че все още е в опасно, непредвидимо настроение. Все пак Лавиния изтълкува мълчанието му като добър знак. Поне вече не я наричаше пълна идиотка.