Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Само се питах дали пък случайно не си изпитала желание да се довериш на мистър Марч… в интимната обстановка, в която си попаднала неочаквано.
— В обстановката нямаше абсолютно нищо интимно. За бога, Емелин, в стаята имаше мъртвец!
— Да, естествено.
— При тези обстоятелства няма място за интимност.
— Разбирам.
— Последното, което искам, е да стана интимна с мистър Марч. По какъвто и да било начин.
— Защо непрекъснато повишаваш тон, лельо Лавиния? Много добре знаеш какво означава това.
Лавиния остави чашката си в чинийката. Ръката й трепереше неудържимо.
— Означава, че нервите ми са опънати до скъсване.
— Точно така. Но според мен ти нямаш друг избор, освен да приемеш предложението на мистър Марч. Моля те, започни да търсиш дневника заедно с него.
— Нищо не може да ме убеди, че е разумно да стана партньорка на онзи човек.
— Успокой се, моля те — изрече меко Емелин. — Според мен твоите лични чувства към мистър Марч оказват неблагоприятно влияние върху способността ти да преценяваш разумно.
— Спомни си какво ти казах в Рим: Тобиас Марч играе своя собствена коварна игричка, също както предишния път, когато имахме нещастието да го срещнем.
— И каква е тази игра според теб? — попита Емелин и в мекия й глас за първи път се прокрадна гняв.
Лавиния се замисли за миг над въпроса.
— Твърде възможно е той да търси дневника по същите причини, поради които го е купил Холтън Феликс. За да изнудва някого.
Емелин изпусна лъжичката в чашата с кафе.
— Наистина ли твърдиш, че мистър Марч има намерение да стане изнудвач? Отказвам да вярвам, че той може да има нещо общо с гадна твар като Феликс Холтън.
— Ние с теб не знаем нищо за Тобиас Марч. — Лавиния се опря с две ръце на масата и стана. — Кой може да знае как ще постъпи, ако дневникът се озове в ръцете му?
Емелин не отговори.
Лавиния скръсти ръце зад гърба си и заобиколи масата. След малко Емелин въздъхна.
— Е, добре, не съм в състояние да назова разумна причина защо трябва да имаш доверие в мистър Марч, освен факта, че именно той се погрижи да се върнем бързо и сигурно в Англия след катастрофата в Рим. Сигурно му е струвало цяло състояние.
— Той искаше да се отърве от нас — това е истината. Във всички случаи много се съмнявам, че мистър Марч е поел разходите за нашето пътуване. Аз съм абсолютно сигурна, че е изпратил сметката на клиента си.
— Може би, но аз въпреки това съм убедена, че в момента ги нямаш друг избор. Със сигурност е по-добре да работиш съвместно с него, вместо да го пренебрегваш. Все пак така ще научаваш какво е разкрил.
— И той ще знае какво съм узнала аз.
Лицето на Емелин се напрегна. В очите й светна необичаен за нея страх.
— Нима си измислила някакъв хитър план?
— Още не съм. — Лавиния спря и мушна ръка в джоба на роклята си. Извади листчето, паднало от книгата „Възпитанието на една дама“, и отново прочете адреса, написан на него. — Но няма да седя със скръстени ръце. Ще действам.
— Какво е това?
— Единственото намерено в къщата на Феликс, което заслужава интерес. Но може да се окаже и празна следа. — Тя прибра листчето в джоба си. — Ако се окаже, че следата не води доникъде, ще обмисля по-сериозно предимствата на партньорството с Тобиас Марч.
— Убеден съм, че тя е намерила в спалнята нещо важно.
Тобиас стана от стола и заобиколи голямото писалище. Приведе се напред и се опря с две ръце на дъбовия плот.
— Знам, че е така. Усетих го. Погледът й беше прекалено невинен. Абсолютно необичаен израз за тази жена.
Антъни Синклер, братът на съпругата му, вдигна глава от дебелата книга за богатствата на древния Египет, протегна се с удоволствие и отново се отпусна на стола. Тобиас неволно си каза, че така може да постъпи само здрав млад мъж на двадесет и една години.
Миналата година Антъни се бе преместил в собствено жилище. За известно време Тобиас се опасяваше, че ще се чувства много самотен в къщата си. Все пак Антъни живееше при него от дете. По-точно откакто Тобиас се бе оженил за сестра му Ан. След като Ан почина, Тобиас отгледа момчето съвсем сам и направи всичко по силите си, за да го възпита добре. Беше свикнал да го има винаги близо до себе си. Без него къщата щеше да изглежда празна.
Две седмици, след като се нанесе в новото си жилище, само през няколко къщи от дома на Тобиас, Антъни даде да се разбере, че гледа на къщата на зетя си като на разширение на собствения си дом. Обикновено идваше по времето за хранене.
— Необичаен? — повтори с усмивка Антъни.
— Лавиния Лейк е всичко друго, само не и невинна.
— Доколкото си спомням, тя е вдовица.