Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Много бих искал да науча нещо повече за съдбата на съпруга й — рече замислено Тобиас. — Не бих се изненадал, ако ми кажат, че е прекарал последните си дни вързан за леглото в частна лудница.
— Тази сутрин ми обясни поне сто пъти, че нямаш никакво доверие в мисис Лавиния Лейк — напомни му меко Антъни. — Ако си толкова сигурен, че снощи е намерила нещо интересно, защо просто не я попита?
— Защото щеше да отрече. Категорично и естествено. Дамата няма никакво намерение да сътрудничи с мен за разкриване на случая. Трябваше да я обърна с главата надолу и да я изтърся — това е единственият начин да докажа, че е намерила нещо.
Антъни не каза нищо. Само седеше и наблюдаваше съпруга на сестра си със замислено изражение. Тобиас стисна зъби.
— Не го казвай.
— Боя се, че не мога другояче. Наистина, защо просто не обърна дамата с главата надолу и не я изтърси, за да намериш онова, което е открила?
— Дяволите да те вземат, Антъни, казваш го така, сякаш имам навика да се отнасям по подобен начин с почтените жени!
Антъни вдигна вежди.
— Неколкократно съм ти казвал, че когато става въпрос за жени, трябва да проявяваш повече деликатност. Знам, че се опитваш да се държиш като джентълмен. Но по отношение на мисис Лейк… всеки път, когато спомена името й, ставаш извънредно груб.
— Мисис Лейк е наистина необикновена жена — заяви Тобиас. — Тя е жена с извънредно силна воля, необикновено упорита и необикновено трудна. Жена, която може да доведе до отчаяние всеки нормален мъж.
Антъни кимна и изписа на лицето си лицемерно съжаление.
— Винаги е дяволски объркващо, когато откриеш собствените си неприятни черти в друг човек, нали? И то толкова ясни! Особено когато този човек принадлежи към слабия пол.
— Предупреждавам те! Не съм в настроение да служа като обект на подигравките ти. Не и тази сутрин, Антъни.
Момъкът затвори книгата, която четеше, и се засмя.
— Ти си се побъркал по тази дама: Забелязах го още преди три месеца, когато се върна от Рим.
— Преувеличаваш. Много добре знаеш какво ме свързва с нея.
— Не ти вярвам. Уитби ми описа с подробности как си бушувал и ругал, докато той се е грижил за теб и те е лекувал от треската, причинена от раната в бедрото. Каза ми, че в делириум си водил дълги, едностранчиви и абсолютно неразбираеми спорове с мисис Лейк. Откакто си отново в Англия, споменаваш името й по няколко пъти на ден — в повечето случаи без причина. Да, мога да твърдя, че тя ти е объркала ума.
— В Рим бях принуден да вървя по петите й в продължение на месец и да следя всяко нейно движение. Ужасно трудна задача, повярвай. — Тобиас стисна здраво резбования ръб на писалището. — Защо някой ден не се опиташ да следваш жена по целия град, като запомняш всеки човек, когото поздравява на улицата, всеки магазин, в който се отбива? И през цялото време се питаш дали дамата има нещо общо с бандата главорези или самата тя се излага на опасност да й прережат крехката шийка. Уверявам те, че подобно преследване може да подлуди всеки мъж!
— Както вече казах, ти си развил мания.
— Мания е прекалено силна дума. — Тобиас разтриваше с отсъстващ вид лявото си бедро. — Но съм готов да призная, че дамата оставя наистина неизличимо впечатление.
— Очевидно. — Антъни вдигна дясното си ходило върху лявото коляно и грижливо оправи ръба на модния си панталон. — Май днес кракът те боли особено силно?
— Вали, ако още не си забелязал. Когато е влажно, болката се засилва.
— Нямаш причини да ми се караш, Тобиас. — Антъни се ухили като хлапак. — Спести си лошото настроение за дамата, която го причинява. Ако вие двамата наистина станете партньори, за да намерите дневника, вероятно ще имаш предостатъчно възможности да си изливаш яда върху нея.
— Само мисълта за партньорство с мисис Лейк е достатъчна да ме побият тръпки. — Тобиас млъкна рязко, защото някой бе почукал по вратата на кабинета. — Да, Уитби, какво има?
Вратата се отвори и на прага застана дребната, добре поддържана фигура на човека, който му беше верен иконом, готвач, камериер, а при нужда и лекар. Въпреки несигурните доходи на домакинството, Уитби винаги успяваше да изглежда елегантен. Редом с Уитби и Антъни Тобиас често се чувстваше старомоден и занемарен. Още повече, че не се интересуваше от новостите в мъжката мода и от стила на обличане.
— Лорд Невил е тук и желае да говори с вас — обяви Уитби с обичайния злокобен тон, какъвто използваше винаги при появата на личност от висок ранг.
Тобиас знаеше, че в действителност Уитби няма особено високо мнение за високопоставените личности, но се наслаждава на възможността да даде израз на собствените си предпочитания към мелодрамата. Икономът му явно беше сбъркал професията си, но вече беше твърде късно да стане актьор.