Любов по неволя

— Това звучи дори по-зле от банда шпиони.

Обидната забележка увисна тежко в малкото помещение.

— Мога да проведа някои разследвания, но вярвам, ще се съгласите с мен, че това ще е само губене на време. Сега въпросът е да обединим усилията си и да ги съсредоточим върху главното. Ако ми разкажете какво сте научили от разговора с Джоан Доув, ще напреднем по-бързо.

Емелин извика изненадано.

— Лавиния, наистина ли си говорила с тази жена?

— Разбира се — отговори пренебрежително лелята. — Удаде ми се случай и се възползвах от него.

— Но ти ме увери, че само ще огледаш къщата и улицата и ще постоиш там, за да видиш кой влиза и излиза. — Загрижена, Емелин смръщи чело. — Защо не ми каза, че смяташ да влезеш в къщата и да говориш с обитателите й?

В погледа на Тобиас светнаха опасни искри.

— Мис Емелин е напълно права, мисис Лейк. Не сте споменали, че наистина сте разговаряли с Джоан Доув.

— За мен беше ясно, че дамата е една от многото жертви на изнудвана Холтън Феликс. — Лавиния усещаше студеното неодобрение на мистър Марч с всяка частица от тялото си и полагаше огромни усилия да го пренебрегне. — Реших да кова желязото, докато е горещо.

— Но, лельо Лавиния…

— И какво, по дяволите, й казахте? — попита с едва сдържан гняв Тобиас.

— Очевидно е — обясни Емелин вместо леля си, — че Лавиния се е възползвала от случая да получи информация от дамата и да си намери нов клиент.

— Клиент ли? — Тобиас погледна объркано девойката.

— Стига, Емелин — намеси се с твърд глас Лавиния. — Не е необходимо мистър Марч да знае всичко за моите лични дела. Сигурна съм, че това изобщо не го интересува.

— Напротив, напротив — възрази Тобиас. — Уверявам ви, че в момента изпитвам голям интерес към всичко, което ви засяга, мисис Лейк. Дори най-дребният детайл е от извънредна важност.

Емелин изгледа Лавиния със смръщено чело.

— При тези обстоятелства нямаш право да оставиш мистър Марч в неведение. Той и без това ще узнае истината. Рано или късно.

— Бъдете уверена — намеси се Тобиас, — че ще стане по-скоро рано. Какво, по дяволите става тук, мадам?

— Просто се старая да печеля прехраната си и да помагам на племенницата си, без да се продавам на улицата — отговори сковано Лавиния.

— И как по-точно печелите прехраната си?

— Много добре знаете, че бях принудена да си търся нова работа, сър, и това стана само по ваша вина. Заради вас трябваше да търся начин да си осигуря що-годе стабилен доход.

Тобиас скочи от мястото си.

— Проклятие! Ще ми кажете ли най-после каква е новата ви професия?

Емелин го погледна с мек укор.

— Нямате никаква причина да се вълнувате толкова, сър. Признавам, че новата професия на Лавиния е малко… необикновена, но ви уверявам, че е напълно почтена. Истината е, че вие я наведохте на тази мисъл.

— Проклятие! — изсъска Тобиас, застана пред писалището и се опря с две ръце на плота. — Кажете ми какво работите!