Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Помолете го да влезе, Уитби.
Икономът направи кратък поклон и изчезна. Антъни стана бавно от стола си.
— Проклятие — промърмори Тобиас под носа си. — Никак не ми е приятно да съобщавам лоши новини на клиент. Знаеш как се ядосват повечето хора. Никога не съм сигурен какво ще решат и кога ще спрат плащането.
— Според мен Невил няма избор — отговори също така тихо Антъни. — Няма друг, към когото би могъл да се обърне.
Едър, тежък мъж към края на четиридесетте влезе в стаята, без да си дава труд да крие нетърпението си. Богатството и аристократичният произход на Невил бяха очевидни, като се започне от орловия нос и арогантната стойка и се стигне до скъпия жакет и блестящите ботуши.
— Добър ден, сър. Не ви очаквах толкова рано. — Тобиас се изправи и посочи един от столовете. — Моля, заповядайте.
Невил явно нямаше време за формалности. Впи поглед в лицето на Тобиас, събра очи и попита нетърпеливо:
— Е, Марч? Получих писъмцето ви. Какво, по дяволите, е станало снощи? Намерихте ли следа от дневника?
— За съжаление, когато отидох, дневникът вече не беше там — отговори Тобиас.
Начинът, по който Невил изкриви уста, беше недвусмислен знак за надигащ се гняв. Господинът явно не понасяше лоши вести.
— Проклятие. — Свали ръкавицата си и когато зарови пръсти в косата си, черният камък върху тежкия златен пръстен заблестя. — Надявах се да уредя този въпрос много бързо.
— Открих някои полезни указания — продължи Тобиас, стараейки се да излъчва професионален опит и самоувереност. — Очаквам да намеря дневника през следващите дни.
— Трябва да го намерите. На всяка цена. И бързо. От него зависи всичко.
— Съзнавам това.
— Надявам се. — Невил отиде до масичката за сервиране и посегна към гарафата с бренди. — Прощавайте. Знам, че и двамата имаме интерес да се сдобием с проклетия дневник възможно най-бързо. — Спря за миг и погледна гарафата в ръцете си. — Позволявате ли?
— Естествено. Бъдете мой гост. — Невил изля в чашата си солидна порция алкохол и Тобиас гневно изкриви лице, но бързо извърна глава настрана, за да не го забележи лордът. Брендито беше скъпо. Но не можеше да си позволи да прояви скъперничество спрямо клиент, който си плаща.
Невил отпи голяма глътка, после още една и остави чашата на масичката. Лицето му помрачня.
— Трябва да го намерите, Марч. Ако попадне в лоши ръце, сигурно никога няма да узнаем кой е бил Азур. А най-лошото е, че няма да научим името на поне един оцелял от Блу Чеймбър.
— Смятам да ви намеря дневника до две седмици, сър — обеща Тобиас.
— Цели две седмици? — Невил го погледна ужасено. — Невъзможно! Прекалено дълго е.
— Ще дам всичко от себе си, за да стане по-бързо. Това е последното, което мога да ви обещая.
— Проклятие. — Невил направи няколко крачки по стаята. — Всеки ден без резултат означава, че дневникът може да бъде изгубен или унищожен.
Антъни се раздвижи и се покашля учтиво.
— Искам да ви напомня, сър, че само благодарение на усилията на Тобиас вие узнахте за съществуването на този дневник и за това, че го крият някъде тук, в Лондон. Това е много повече, отколкото знаехте преди един месец.
— Да, да, естествено. — Невил ходеше напред-назад с големи, неспокойни крачки и разтриваше слепоочията си. — Простете, че избухнах. Откакто знам за съществуването на дневника, не мога да спя. Като си помисля колко хора загинаха през войната заради бандитите от Блу Чеймбър, имам желание да закрещя.
— Никой не иска повече от мен да намери проклетия дневник — промълви като на себе си Тобиас.
— Но какво ще правим, ако човекът, който го е откраднал, реши да го унищожи и го направи, преди да го намерим? Никога няма да научим имената, които са толкова важни за нас!
— Много се съмнявам, че сегашният притежател на дневника ще го хвърли в огъня — отговори Тобиас.
Невил престана да разтрива слепоочията си и смръщи чело.
— Защо сте толкова сигурен, че няма да го унищожи?
— Единственият човек, който наистина иска да унищожи дневника, е оцелелият член на Блу Чеймбър, а е почти невъзможно именно той да го е откраднал от Феликс. За всеки друг дневникът представлява неизчерпаем източник на пари. В него са споменати предостатъчно хора, които може да изнудва. Кой би изгорил такава ценна вещ?
Невил го изгледа замислено.
— Звучи логично — промърмори той, но все още не изглеждаше напълно убеден.
— Дайте ми малко време — помоли Тобиас. — Ще ви намеря дневника. Тогава и двамата ще спим по-добре.