Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Може би сте права — въздъхна леко Джоан. — Както изглежда, проблемът ви се е разрешил. Изнудвачът е мъртъв.
— Точно обратното, мисис Доув — възрази Лавиния и се усмихна хладно. — Случаят се усложни още повече. За съжаление дневникът, който се надявах да намеря, не беше в жилището на Феликс. Вероятно вече е притежание на убиеца или… — Лавиния направи кратка пауза — … на убийцата.
Джоан Доув не е глупава, установи със задоволство Лавиния. Веднага разбра намека, но той по-скоро я развесели.
— Наистина ли смятате, че аз съм убила мистър Феликс и съм прибрала дневника? — попита с лека подигравка домакинята.
— По-точно е да се каже, че се надявах да сте вие. Това щеше да опрости нещата. Да ги опрости съществено.
В очите на Джоан блесна странна светлина.
— Вие сте наистина необикновена жена, мисис Лейк. Професията, която споменахте преди малко, има ли нещо общо с това, че излизате на сцената в Дръри Лейн или в Ковънт Гардън?
— Не, мисис Доув, няма нищо общо, макар че понякога е необходимо да проявя малко артистичен талант.
— Разбирам ви. Е, радвам се, че си поговорихме, но ви уверявам, че не разбирам нищо от изнудване и убийство. — Джоан погледна демонстративно часовника си. — Велики боже, колко е късно! Боя се, че трябва да ви помоля да си отидете. Имам час при шивачката.
Нещата не вървяха добре. Лавиния се приведе напред.
— Мисис Доув, ако Холтън Феликс е изнудвал и вас и ако не сте го убили вие, а друг човек, това означава, че в момента се намирате в още по-голяма опасност. Бих могла да ви помогна.
Джоан я изгледа с учтиво объркване.
— Какво имате предвид?
— Трябва да отчетем обстоятелството, че лицето, убило Холтън Феликс и откраднало дневника, ще продължи с изнудването.
— Очаквате нови заплахи?
— Даже ако писмата с опити за изнудване престанат, остава фактът, че някой притежава проклетия дневник. Това е крайно обезпокояваща мисъл, не намирате ли и вие?
Джоан примигна, но не показа с нищо, че перспективата, очертана от Лавиния, я е развълнувала.
— Не искам да ви обидя, мисис Лейк, но оставам с впечатлението, че сте кандидат за лудницата.
Лавиния стисна ръце до болка и кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Убедена съм, че Холтън Феликс е знаел нещо за вас, мадам. Иначе защо е скрил адреса ви в онзи отвратителен роман, в който се описват оргии с невинни млади жени?
В очите на Джоан блесна гняв.
— Как смеете да намеквате, че познавам такъв човек, мисис Лейк! Моля ви, идете си! В противен случай ще повикам някого от лакеите да ви изхвърли от дома ми.
— Мисис Доув, моля ви, чуйте ме! Ако сте една от жертвите на изнудвача Холтън Феликс, може би притежавате информация, която заедно с онова, което аз знам за случая, ще ни даде възможност да открием човека, откраднал въпросния дневник. Убедена съм, че вие също искате да го намерите, мадам. Като мен.
— Достатъчно. Само си загубих времето с вас.
— Срещу малка сума, която ще ме обезщети за загубеното време и направените разходи, ако ме разбирате правилно, ще продължа да разследвам случая.
— Достатъчно. Сега вече съм убедена, че сте напълно луда. — Очите на Джоан святкаха като студени скъпоценни камъни. — Настоявам да си отидете, или ще ви изхвърля от дома си.
Дотук с прекия сблъсък, каза си Лавиния. Не винаги беше просто да намери клиенти в новата си професия. Тя въздъхна примирено и стана.
— Сама ще намеря пътя навън, мисис Доув. Оставям ви визитката си. В случай, че промените мнението си, знаете къде да ме намерите. Но бих ви посъветвала да не чакате твърде дълго. В случая времето е един от най-важните фактори.
Тя се запъти бързо към вратата и излезе от салона. Чакащият в коридора иконом я удостои с леден поглед и й отвори външната врата.
Лавиния завърза по-здраво връзките на шапката си и слезе по мраморната стълба. Небето над нея беше оловносиво. Днес късметът явно не беше на нейна страна. Сигурно щеше да завали още преди да се е прибрала вкъщи.
Пресече улицата и забърза покрай парка. Колкото и да й беше неприятно, трябваше да признае, че Емелин се е оказала права. Племенницата й упорито твърдеше, че човек, живеещ на Хазълтън Скуеър, никога не би признал, че е станал жертва на изнудване, а още по-малко би допуснал непозната жена да проведе дискретни разследвания по случая.
Трябва да измисля нещо друго, размишляваше мрачно Лавиния. Зави и тръгна по тясна уличка между две редици високи къщи. Непременно трябваше да намери начин да убеди Джоан Доув, че може да й се довери. Беше абсолютно сигурна, че дамата знае много повече, отколкото бе признала по време на краткия им разговор.