За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Само това, което беше склонен да си признае, но и то беше достатъчно. — Дръпна единия фуркет от косата й и го пусна на масата. Тя ахна и той направи същото и с другия. Косата й се спусна по раменете и върху ръката му, когато той я привлече към себе си. — Заповедите ми са ясни. Също като „Република“, и вие сте моя.
— Не съм…
Вратата се открехна и той преглътна една ругатня. Даде заповедите си на заместника на Журдан и щом вратата отново се затвори, поде:
— Ще видите, че Норман е достатъчно умен, за да не ви се натрапва.
— Надявам се — прошепна тя.
— Би трябвало да затворя Журдан в трюма на сух хляб и вода. — Той седна. — Но не мога, защото нямаме вода.
— Нямаме вода ли?
— Които бъчви с вода не са пробити, изпопадаха в морето.
— Имаме ром.
— И той пропадна, остана само една бъчонка.
— Виното…
— Всички бутилки са изпочупени.
— О — прошепна тя, не знаейки какво друго да каже, докато се взираше в счупените чаши в шкафа.
— Само едно „о“? Били сте достатъчно време в открито море, за да знаете колко безнадеждно е положението ни. — Той се наведе към нея. — Дори още по-отчаяно, защото това не беше инцидент. Някой от екипажа на баща ви е избил капаците на бъчвите. И люлеенето на кораба ги обърна. Не е останала и капка, само половин бъчва ром в трюма. Няма да стигне до Франция, дори ако я разпределим на порции. Извън курса, насред английски води, както се оказа…
Когато тя издаде лек уплашен вик, Доминик я привлече и я накара да седне до него. Прокара ръка през свободно падащата й коса. Тя ухаеше сладко, като лятна поляна, нежният й дъх галеше кожата му. Само да можеше да намери един миг да я положи на леглото й, защото дишането й ставаше все по-ускорено…
— Изгубихме ли се? — запита тя.
— Звездите ми казват, че бурята ни е отвяла на север. — Той се усмихна. — Не сме се изгубили. Само се отклонихме от курса.
— Но нямаме вода! — тя понечи да се дръпне, но той я задържа. — Трябва да се съсредоточите върху проблемите ни, капитане.
— Вие сте моят проблем, скъпа. Мисля за вас, когато би трябвало да мисля как да накажа виновните за това престъпление. — Прокара пръст по горното копче на корсажа й и измърмори: — Гориш като пламък, когато те държа в ръцете си.
— Мисля, че грешите. — Тя стана и взе котето, държейки го като щит пред себе си. — Смятайте целувките като награда, задето ми спасихте живота. Нищо повече.
— Тук обаче вие грешите. — Той взе животинчето от ръцете й и го пусна на пода. — Скъпа, свикнах вече да ме лъжете. Трябва ли да свикна да лъжете и себе си?
Очите й блеснаха яростно.
— Свикнали сте да получавате каквото искате, нали, капитане?
— Винаги.
— Ако не с чар, тогава с принуда.
Той се усмихна.
— Точно така.
— Ако не с принуда, тогава със сила.
— Ако е необходимо — той докосна с устни бузата й.
Тя промърмори с неуверен глас:
— Никак не ми се иска да ви лишавам от илюзиите ви, капитане, но най-накрая срещнахте някого, когото не можете да имате нито с чар, нито с принуда.
— Да не искате да кажете, че не трябва да си губя времето с първите две? Да разбирам ли, че предпочитате направо да премина към силата? — Той се засмя. — Уверявам ви, скъпа, няма да стане нужда да прибягвам към сила. Вече показахте, че няма да има нужда.
— Капитане… — почти издъхна тя, когато той се наведе и прокара език по долната й устна.
— Името ми е Доминик, скъпа — прошепна той. — Веднъж вече го изрекохте.
— Това беше грешка.
— Така ли? Не мисля.
Ръцете му се стегнаха около нея, всеки мускул в тялото му се напрегна. Тя беше точно това, от което имаше нужда, балсам за един мъж, жадуващ да се насити.
Изруга. Жажда! Наблизо имаше сладка вода, но беше английска. Да слязат на брега означаваше всички на борда да рискуват бесилката — и французи, и американци. Предателство дебнеше в целия кораб. И тя можеше да е част от това. Какъв по-добър начин да го разсейва — да се прави, че се колебае, а после да се предаде? Може би тя имаше право. Това беше грешка.
— Стойте тук — заповяда той.
— Капитане…
— Стойте тук, иначе ще пожелаете да ме бяхте послушали.
Вратата се хлопна зад гърба му. Нищо не можеше да разсее напрежението му. Само Абигейл Фицджералд в леглото му можеше да стори това, но сега трябваше да мисли за положението с водата и да се справи с тази отговорност. По дяволите!
Щяха да напълнят вода. После щеше да насочи вниманието си към нея, докато не засити жаждата си.
4
Абигейл подпря лакът на възглавницата си и загледа как луната облива вълните със студеното си сияние. Корабът продължаваше пътя си. Беше едновременно доволна и уплашена. Кое беше по-добре — да умре от жажда на кораба или да стигне във Франция като затворничка и да види как бесят баща й?