Сътворението

— Арестуваха го!

Архелай е най-гръмогласният от всички гърци, които познавам, което ще рече най-гръмогласният човек в света.

— Арестуваха Анакеагор — каза младият зидар. — Обвинен е в безбожие.

— И в мидопоклонничество — избоботи Архелай. — Трябва да направиш нещо.

— Но тук, в Атина, щом стане дума за мидиец, имат предвид не друг, а мен — отвърнах спокойно аз. — Мисля, че каквото и. да кажа, то едва ли ще повлияе благоприятно на събранието. Тъкмо обратното.

Архелай обаче не е на същото мнение. Настоява да се явя пред събранието и да кажа, че след сключването на мирния договор. Великият цар няма никакви амбиции спрямо гръцкия свят. И което е по-съществено, тъй като засега Персия и Атина са безспорно в мирни отношения, не е възможно Анаксагор да се е провинил в мидопоклонничество. Намирам този довод, както и самия Архелай за не особено остроумни.

— За нещастие — казах аз — в договора се предвижда условията му да не се обсъждат публично.

— Перикъл може да ги обсъжда! — Гласът на Архелай отекна във вътрешния двор.

— Да, но няма да го стори. Въпросът е извънредно деликатен. Освен това дори договорът да не съдържаше това условие, нищо не пречи на атиняните да осъдят Анаксагор за мидопоклонничество, а и за каквото още им дойде наум.

— Това е вярно — обади се ученикът.

Младият зидар се казва Сократ. Тъй. както е необикновено грозен, според Демокрит, той е и необикновено умен. По настояване на Демокрит миналото лято го наех Да поправи фасадата на къщата. Сократ така небрежно свърши тази работа, че сега имаме десетина нови пукнатини, през които свири леденият вятър. Затова бях принуден напълно да се откажа от предната стая. Сократ предложи да се заеме отново със стената, но аз се страхувам, че само като докосне къщата с мистрията си, цялата тази постройка от кал ще се срути върху главите ни. Като майстор може да ти скъса нервите. Ей тъй, внезапно спира насред работата — замръзва в една поза пред недоизмазаната стена и дълго гледа втренчено пред себе си, като че ли се вслушва в думите на някакъв дух, вселил се в самия него. Веднъж го попитах какво му е казал духът, а той се засмя и отговори: „Моят демон предпочита да ми задава въпроси.“

Помислих си, че това ще да е някой много посредствен дух. И подозирам, че веселият Сократ е също толкова посредствен не само като зидар, но и като софист.

Архелай се съгласи с мен, че щом консерваторите не се осмеляват да нападнат самия Перикъл, ще трябва да се задоволят с присъда над приятеля му Анаксагор. Но аз не се съгласих с неговото настояване да заявя пред събранието, че обвинението в мидопоклонничество е неоснователно.

— А и какво ги интересува моето мнение? — казах аз. — Освен това главното, в което ще го обвинят, е безбожие и то ще е справедливо обвинение. В очите на тълпата и в очите на онези, които ще го съдят, безбожник си и ти, Архелай, както и аз. Всъщност кой отправи обвинението?

— Лизикъл, търговецът на овце.