С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
— Не, не го притеснявай.
— Не ставай смешен. Нали живееш далече? Чакай ме тук, ей сега ще го намеря.
Тя стана и припна по стълбите, преди да я спра. Минута по-късно се показа отново, вече в компанията на Тим.
— Тим ще те закара с удоволствие — каза тя. Изглеждаше доволна от себе си.
— Наистина ли нямаш нищо против? — обърнах се към Тим.
— Никакъв проблем — увери ме той и посочи сърфа.
— Пикапът ми е отзад. Можеш да сложиш дъската в багажника. Искаш ли помощ?
— Не — казах и отидох до стола да си взема ризата. После вдигнах сърфа. — Но благодаря, че попита.
— Няма защо — отвърна той и потупа джобовете си.
— Ще отида да взема ключовете. Камионът е зелен и е паркиран отпред. Ще се видим там.
Той отново изкачи стълбите, а аз се обърнах към Савана.
— Радвам се, че те срещнах. Тя задържа погледа ми.
— И аз. Досега не бях говорила с войник. Чувствах се някак… защитена. Не мисля, че Ранди ще ми създава неприятности тази вечер. Предполагам, че татуировките ти са го изплашили достатъчно и ще го държат настрана.
Значи все пак ги бе забелязала.
— Предполагам, че ще се видим пак.
— Знаеш къде съм.
От отговора й не се разбра дали иска да ме види отново или не. В много отношения тя беше пълна загадка за мен. Всъщност въобще не я познавах.
— Но съм разочарована, че забрави толкова бързо.
Думите й дойдоха като отговор на вътрешните ми колебания.
— Какво забравих?
— Нали обеща да ме научиш да карам сърф?
Ако Тим беше засегнат от отношението на Савана към мен или от това, че утре щяхме се срещнем отново, то с нищо не го показа. Концентрира се върху шофирането, още не познаваше добре града и аз го упътих. Беше от шофьорите, които спираха на жълто и изчакваха търпеливо, вместо да форсират и докато светне зелено, да са вече при другия светофар.
— Дано да си прекарал добре — каза загрижено той. — Знам, че е малко неловко, когато не познаваш никого.
— Беше приятно.
— Със Савана май наистина си допаднахте. Сигурен съм, че и на нея й беше приятно.
— Добре си поприказвахме.
— Радвам се. Малко се тревожех за нея. До миналата година родителите й идваха с нас на бригадите. За пръв път тръгва сама. Знам, че е голямо момиче, но тук няма много хора от нейната компания и мисълта, че цяла вечер ще отбива мераците на нашите юнаци, ми беше неприятна.
— Сигурен съм, че щеше да се справи.
— Може и да си прав, но някои от тях са много настоятелни.
— Разбира се, че ще са. Нали са юнаци.
Той се засмя.
— Прав си — кимна и погледна през прозореца. — Сега накъде да завия?
Прекарах го по малките улички и не след дълго вече бяхме пред нас. Прозорецът на татко все още светеше.
— Благодаря ти — казах и отворих вратата.
— Няма защо. — Той се усмихна приятелски. — И, както ти казах, отбивай се, без да се притесняваш. През седмицата сме на работата, но вечер и през уикенда сме свободни.
— Ще запомня — обещах.
Влязох и първата ми работа беше да надникна при татко. Той беше зает със Сивия каталог и подскочи, като ме видя. Не ме бе чул да влизам.
— Извинявай! — казах и седнах на стъпалото, което разделяше кабинета от останалата част на къщата.
— Няма нищо.
Това беше единственото, което каза. Огледа се притеснено, явно не можеше да реши дали да остави каталога настрани, или да продължи работа.
— Днес вълните бяха жестоки — казах бодро. — Бях забравил колко е хубаво да се плъзгаш по вълните.
Той се усмихна, но отново не каза нищо. Размърдах се неловко, но продължих упорито:
— Как мина днес в работата?
— Все същото — отвърна той и бързо потъна в себе си. С това нашият разговор също потъна в небитието.
3.
Сърфирането е самотен спорт, но физическото усилие те кара да забравиш за скуката и самотата и те учи да се сливаш с природата, вместо да се бориш с нея… Поне така пише в списанията за сърф и аз в общи линии съм съгласен. Няма нищо по-вълнуващо от момента, когато хванеш вълната и се гмурнеш в тунела от вода, докато тя тича към брега. Но аз не съм като онези маниаци с настръхнала от студ кожа и опъната назад коса, които по цял ден са на дъската, сякаш това е смисълът на съществуването им.
За мен сърфирането е свързано с факта, че светът наоколо е ужасно шумен, а вътре шумът изчезва. Когато си на дъската, чуваш собствените си мисли.
Това казах на Савана, докато вървяхме към океана в ранното неделно утро. Поне мисля, че го казах. Защото през по-голямата част от времето просто дрънках разни глупости и се опитвах да прикрия факта, че цялото ми внимание беше заето с нейните бикини.
— Като при конете — каза тя.