Джийвс запретва ръкави

— Именно, милорд.

Бил опита да възпроизведе порция волен кикот.

— Как беше, Джийвс?

— Почти достоверно, милорд.

— Май звучеше повече като предсмъртно хъркане, а?

— Да, милорд.

— Ще имам нужда от една-две репетиции.

— По-скоро няколко, милорд. От особена важност е да сте убедителен.

Бил срита ядосано една подложка за крака.

— Как можеш да очакваш от мен да съм убедителен, след като се чувствам като пълна кофа прасешки деликатес?

— Мога да разбера безпокойството на Ваша светлост.

— Целият съм като оголен нерв. Джийвс, виждал ли си желе, връхлетяно от циклон?

— Не, милорд. Не ми се е предоставял такъв случай.

— Желето се тресе, Джийвс. И аз съм като него.

— След подобно изпитание е възможно Ваша светлост да се чувства леко разстроен.

— „Изпитание“ е точната дума. Въпреки че бяхме изпаднали в смъртна опасност, бягството ни беше позорно.

— Не бих описал нашите действия като „бягство“, милорд. Много по-подходящо е да се нарекат „стратегическо отстъпление“. Това е класическа военна маневра, практикувана от всички велики стратези, когато случаят го е изисквал. Не се съмнявам, че и генерал Айзенхауер е прибягвал до нея от време на време.

— Но едва ли по петите го е следвал побеснял дивак, който през цялото време е крещял „гнусен шарлатанин“ колкото му глас държи.

— По всяка вероятност не, милорд.

Бил потъна в размисъл.

— Тъкмо тая дума „шарлатанин“ най-много ме нарани, Джийвс.

— Напълно разбирам чувствата ви, милорд. Мисля, че понятието се използва като характеристика на човек без морални принципи, който се обогатява за сметка на другите. А както Ваша светлост заяви няколко пъти по време на нашето опасно завръщане, вие най-искрено възнамерявате да изплатите сумата на господина.

— Разбира се, че възнамерявам. Две мнения по въпроса няма. Естествено, че ще му се изплатя до последното пени. Това е въпрос на… какво, Джийвс?

— Nobless oblige9, милорд.

— Точно това беше думата. Честта на Роастърови е поставена на изпитание. Но ми трябва малко време, дявол да го вземе, за да събера тия три хиляди лири, два шилинга и шест пенса.

— Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса, милорд. Ваша светлост забравя първоначалните пет лири, които господинът заложи.

— О, да. Вярно. Ти ги заприходи в твоя джоб.

— Абсолютно сте прав, милорд. С това вашите задължения към капитан Бигър възлизат на…

— Това ли е името му?

— Да, милорд. Капитан К. Г. Брабазон-Бигър, Юнайтид Ровърс клуб, Нортъмбърланд Авеню, Лондон WC2. Като ваш секретар записах името и адреса на капитана върху оня билет, който сега е в негово владение. Банкнотата, която той ми връчи и която аз като ваш официален представител надлежно приех, увеличава вашите задължения на три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

— О, по дяволите!

— Да, милорд. Сумата съвсем не е незначителна. Много бедни люде биха се радвали да притежават три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

Бил потръпна.

— Джийвс, ще ти бъда много благодарен, ако не повтаряш непрекъснато това словосъчетание.