Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
На тези не особено ласкави отзиви веднага можем да противопоставим факта, че като всички останали членове на семейството си и Бил предоставяше отмора за окото във вид на привлекателна външност. Но зървайки го точно в тоя момент, мнозина от споделящите горното мнение тутакси биха го ревизирали. В допълнение към въздългото карирано сако в сигнални тонове с огромни, торбообразни джобове и яркочервената вратовръзка на небесносини подкови, които дори поотделно можеха да навлекат на някой по-чувствителен страничен наблюдател нервни тикове, той бе прикрил лявото си око с огромна черна превръзка, а горната си устна с откровено рижи мустаци с колосални размери. В този гладкообръснат свят, в който живеем днес, не се срещат често мустаци с подобна тропическа разточителност, а не са много и тези, които искат да станат техни щастливи притежатели.
Черната превръзка и ръждивата растителност по горната устна са атрибути от външността на човека, които не могат да се преглътнат лесно. Но доказателство, че чувството за срам у деветия граф Роастър не беше хвърлило съвсем топа, бе конвулсивният начин, наподобяващ скок на балетист-виртуоз, с който реагира момент по-късно, когато неочаквано съзря отражението си в едно старовремско огледало, висящо на стената.
— Господи! — викна той ужасѐн.
С треперещи пръсти Бил дръпна превръзката и я пъхна в джоба на сакото, а после отстрани със замах тропическия храсталак от устната си. След този съществен ремонт на външността си той се върна обратно към прозореца и извика с нисък заговорнически глас:
— Джийвс!
След като не получи отговор, той отново изхриптя:
— Хей, Джийвс, къде си?
Отново му откликна само тишината.
Бил подсвирна, после пак. Той все още постоянстваше в имитациите си на славей с фарингит, стърчейки наполовина навън от френския прозорец, когато вратата на стаята се отвори, разкривайки солидна фигура.
Мъжът, който влезе — дори бихме могли да кажем без страх от преувеличение — мъжът, който еманира от нищото в стаята, беше висок, внушителен и облечен в тъмен костюм. Спокойно би могъл да мине за отлично подготвен мисионер, проповядващ някоя изтънчена и благородна религия. Очите му блестяха с огъня на интелигентността, а сурово изсеченото му лице изразяваше все по-рядко срещаната феодална ревност да бъде в услуга. Цялото му излъчване беше на човек, усъвършенствал своя мозък със средствата на строга рибна диета и сега горящ от желание да предостави тоя мозък в помощ на своя млад господар. Той носеше преметнати през ръка сако в убит цвят и връзка с доста консервативна кройка.
— Свирехте ли, милорд?
Бил се обърна.
— Къде, по дяволите, изчезна, Джийвс?
— Вкарах колата в гаража, милорд, а след това се отправих към помещенията на прислугата. Сакото ви, милорд.
— О, благодаря, Джийвс, Виждам, че си се преоблякъл.
— Намирам го за препоръчително, милорд. Когато завихме по алеята, онзи джентълмен не беше много далеч от нас и е възможно всеки момент да позвъни на вратата. Ако бъде посрещнат от иконом в кариран костюм и с фалшиви мустаци, твърде възможно е подозренията му да се увеличат. Радвам се да видя, че Ваша светлост е отстранил онази доста характерна вратовръзка. Тя е отлична за творческата атмосфера на конните надбягвания, но не е особено подходяща за изисканото общество.
Бил погледна упоменатия обект с потрес.
— Винаги съм мразил това дяволско нещо, Джийвс. Всичките тия глупави подкови… Мушни я някъде. И сакото.
— Много добре, милорд. Този скрин тук може да изпълни успешно ролята на временно хранилище.
Джийвс взе сакото и връзката и се отправи към стария дъбов скрин, дългогодишно притежание на рода Роастър.
— Е — каза той, — не е толкова дълбок колкото шахта и не е толкова широк колкото църковна врата, но ще свърши работа.
Джийвс грижливо сгъна смущаващите одежди, сложи ги вътре и затвори чекмеджето. Но дори и това най-обикновено действие той извърши с такова тихо достойнство, което би впечатлило дори и не толкова проджийвсовски настроен наблюдател колкото Бил Роастър. Джийвс изглеждаше като пратеник на велика нация, поставящ венец на гроба на починал монарх.