В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Минаха още пет минути, преди да се изгубят всички видими следи от нараняванията му. А после минаха още трийсетина секунди, преди да отвори очи с дълбока въздишка.
Първото нещо, което прочете в погледа му, беше лека уплаха, а после и нещо като научно любопитство, с което разглеждаше миниатюрните кристали на трите лазерни оръжия, които Нет, Скудър и Черити директно бяха насочили към лицето му.
— Разбирате ли ме? — попита Черити.
Мегавоинът даде утвърдителен знак с очите си.
— Добре — продължи сериозно Черити, — защото няма да повтарям това, което ще ви кажа сега. Изобщо не знам кой или какво сте. Също така не съм наясно как успяхте да преживеете всичко това. Но съм повече от сигурна, че няма да оцелеете, ако изгорим мозъка в черепната ви кутия — а точно това ще направим, ако мръднете дори само пръста си, ясно ли е?
Мегавоинът затвори очи и после пак ги отвори. Беше разбрал. И сигурно беше наясно, че Черити наистина мисли сериозно това, което казва. Въпреки това в погледа му нямаше ни най-малка следа от страх, а само някакъв мек, ироничен отблясък. Черити се попита дали все пак Гърк не е бил прав. Беше прекалено уверена, че дори този мегавоин не би оцелял, ако те и тримата стрелят в него от толкова малко разстояние, но изведнъж загуби тази увереност, че ще се справят, ако той решеше да предприеме нещо в своя защита. Беше видяла със собствените си очи колко бърз можеше да бъде този мъж.
— Окей — каза Черити след кратък размисъл. Можете ли да станете?
— Да — отвърна мегавоинът.
Гласът му изненада Черити. Звучеше меко, почти като на дете или на млада жена, но въпреки внушителната му външност и здравата мускулатура, която сега отново се очертаваше под униформата му, той странно хармонираше с него, поне с очите му. Погледът им объркваше Черити. Това не бяха очите на убиец…
— Добре — каза Черити. — Тогава ме чуйте. Можехме да ви убием, това ви е известно.
— Да.
— Не го направих — продължи Черити. — И аз самата не знам добре защо, но смятам, че беше правилно. Изборът е ваш: можем да ви унищожим още сега или пък вие ще ми обещаете да не вършите глупости и ще дойдете с нас…
Този път мегавоинът не отговори. Но в ироничния израз на очите му се появи и леко учудване.
— Не искам да се биете на наша страна — продължи Черити. — Това, което искам, е да говоря с вас. Ако дойдете с нас и ми обещаете да ни дадете час преднина, тогава ще ви оставим жив.
Гърк извика от изненада и започна отново да протестира на своя чужд, почти комичен език. Но Черити не му обърна никакво внимание. Тя внимателно наблюдаваше мегамана, който известно време спокойно отвръщаше на погледа й и очевидно размишляваше върху предложението й. После кимна в знак на съгласие.
— Съгласен съм.
— Не му вярвайте — изкрещя Гърк. — Тоя мизерник лъже! Целият той е една-единствена жива лъжа!
Черити му отправи такъв поглед, че гномът изведнъж замълча, а после отново се обърна към мегамана.
— Как се казвате? — попита тя.
— Кайл — отвърна мегавоинът. — Наричат ме Кайл.
— Добре тогава, Кайл — каза Черити. — Имам честната ви дума. Един час — докато се измъкнем оттук.
Тя се изправи и бързо се отдалечи на две крачки от него. Скудър и Нет побързаха също така да оставят някакво разстояние между себе си и мегавоина, когато той започна да се изправя.
Движенията му бяха бавни и несигурни. Регенериращият процес на тялото му изглеждаше завършен, но силите му съвсем не бяха още възстановени. Черити регистрира този факт с чувството на абсурдно облекчение. Очевидно дори това невероятно същество имаше граници на своите възможности.
Тя погледна още веднъж изпитателно мегамана, после отпусна ръката, с която държеше оръжието, и накрая го пъхна в колана си. Скудър ококори слисано очи, Нет също я погледна с изумление. Но Черити само поклати глава.
— Приберете тия неща — заяви тя. — Той ще удържи думата си.
— Така е — обади се Кайл. — Независимо от това, че те и без това няма да могат да ви помогнат.
Той говореше съвсем спокойно, без следа от пренебрежение в гласа си.
— Трябва да им сложите предпазителя — каза Кайл внезапно.
Черити го погледна недоумяващо и мегаманът вдигна ръка и посочи оръжието, прикрепено на колана й.