Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Започна да изучава с периферното си зрение жената до него. Беше облечена в изтъркани джинси и прашна бяла риза. Интелигентните ѝ кафяви очи огледаха веднъж кабината и като че ли прецениха всеки присъстващ. Погледът ѝ се плъзна покрай него, сякаш той не съществуваше. Дали се страхуваше от него като мъж, като свещеник или като нещо друго?
Сложи ръце на коленете си и се отдаде на медитация. Трябваше да прогони мислите за нея. Нуждаеше се от цялата си свята сила за предстоящата задача. Може би след като тя бъде изпълнена, щеше да се върне в светилището, в манастира, и да си почине необезпокояван.
Внезапно жената го закачи с лакът. Той се напрегна, но не подскочи. Медитацията го беше уравновесила. Тя се наведе напред да погледне колегата си, фините ѝ вежди се бяха свъсили от тревога. Мъжът нямаше да се възстанови, но Рун не можеше да ѝ го каже. А и тя нямаше да му повярва. Какво ли разбираше някакъв си прост свещеник от рани и кръв?
Всъщност много повече, отколкото би могла да си представи.
Мобилният телефон на Ерин завибрира в джоба ѝ. Тя го извади и го остави до крака си, за да го скрие от лейтенант Перлман. Съмняваше се, че би му харесало, ако я види да използва устройството в хеликоптера.
Беше съобщение от Ейми.
ЗДР., ПРОФ. УДОБНО ЛИ Е?
Ерин натрака:
ДАВАЙ.
Отговорът на Ейми дойде толкова бързо, че явно беше писала, докато Ерин ѝ отговаряше.
ОГЛЕДАХ БЕДРОТО НА СКЕЛЕТА.
И?
СЛЕДИ ОТ ГРИЗАНЕ.
Това потвърждаваше предишната преценка на Ерин. Беше забелязала нещо като следи от зъби върху костта. Опита се да пише, докато хеликоптерът се друсаше неприятно.
НИЩО НЕОБИЧАЙНО... ИМА МНОГО ПУСТИННИ ХИЩНИЦИ.
Този път отговорът на Ейми закъсня, тъй като беше по-дълъг:
СЛЕДИТЕ ОТГОВАРЯТ НА ОНЕЗИ ОТ РАЗКОПКИТЕ В НОВА ГВИНЕЯ. СЪЩОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЗЪБИТЕ. СЪЩИЯТ НАЧИН НА ГРИЗАНЕ.
Сърцето на Ерин се разтуптя по-бързо. Знаеше за последните разкопки на Ейми — ловците на глави от Нова Гвинея. Това можеше да означава само едно...
„Канибализъм? Тук?“
Ако беше вярно, историята зад масовия гроб на деца можеше да се окаже по-лоша и от разказа за клането на Ирод. Но все пак изглеждаше малко вероятно. Скелетът на новороденото беше сравнително голям, без очевидни признаци на недохранване, намекващи за глад, който би могъл да доведе до подобно отвратително деяние.
ДОКАЗАТЕЛСТВА? — написа тя.
4 РЕЗЦИ. НЕПРЕКЪСНАТА ДЪГА. КОСТИТЕ НА БЕБЕТО СА ГРИЗАНИ ОТ ХОРА.
Ерин вдигна палец, за момент прекалено шокирана, за да напише отговор... и подскочи стреснато, когато Перлман внезапно грабна телефона от ръката ѝ. Лейтенантът изключи устройството.
— Никакви контакти с външни лица — извика той.
Ерин преглътна гнева си и покорно скръсти ръце на гърдите си. Нямаше смисъл да си развалят още повече отношенията.
Засега.
Лейтенантът прибра телефона в джоба на ризата си. Апаратът вече ѝ липсваше.
Изпита облекчение, когато хеликоптерът кацна на площадката на медицинския център „Хилел Яфе“. Перлман беше удържал думата си. Облечени в бяло болнични служители спринтираха към тях. Беше чувала, че имат добро травматологично отделение и бе благодарна на бързата реакция. Посегна да разкопчае колана си, но Перлман хвана ръката ѝ.
— Няма време — предупреди я той.
Хората му вече бяха слезли и сваляха носилката. Юлия стоеше до нея на земята, като продължаваше да държи ръката на Хайнрих. Тя вдигна свободната си ръка да помаха на Ерин. Гърдите на Хайнрих се повдигаха и спускаха, докато го откарваха. Все още дишаше. Ерин се надяваше, че ще диша и следващия път, когато го види.
Веднага щом войниците се качиха в кабината, хеликоптерът рязко се вдигна от земята.
Ерин откъсна поглед от болницата и се загледа в пустинята отвъд Цезарея, а мислите ѝ се насочиха от безпокойството за Хайнрих към друга измъчваща я тревога.
„Къде ме водят?“
4.
Батори Дарабонт беше нащрек, скрита в сенките на площадката на втория етаж на хотела. Взираше се в покрития с плочки фонтан, доминиращ в лобито. Водата падаше от стената в полукръглия басейн от чудовищно зелен мрамор. Прецени, че водата е дълбока между шейсет и деветдесет сантиметра. Погали украсения месингов парапет, докато изчисляваше скока.
„Седем метра и половина. Може би може да се оцелее. И определено е интригуващо.“
Мъжът до нея продължаваше да дрънка. С непокорната си къдрава тъмна коса, огромни кафяви очи и прав нос сякаш току-що беше слязъл от някаква фреска, изобразяваща Александър Велики. Разбира се, той знаеше, че е красив и богат, някакъв далечен принц от далечна страна — и поради това беше свикнал нещата да стават по неговия начин.