Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— По следите на историческо събитие — поправи го тя. — И съм в Цезарея, а не във Витлеем, както пише в Библията, зашото намерих сведения, които ме насочиха към това място. Тук съм заради фактите. А не заради вярата.
Хайнрих вече беше изчистил долната част на скелета. Двамата работеха по-бързо от обичайното, загрижени, че всеки момент може да последва нов трус.
— Тук ни доведе история, записана върху гърне от първи век — добави тя. — А не Библията.
След месеци прехвърляне на тонове керамика в музея „Рокфелер“ в Йерусалим Ерин беше открила парчета от една погрешно идентифицирана ваза, върху които се загатваше за масов гроб на деца в Цезарея. Това беше достатъчно, за да получи разрешение и пари за разкопки.
— Значи се опитвате да... развенчаете Библията? — Гласът на Хайнрих звучеше разочаровано.
— Опитвам се да разбера какво се е случило тук. Което вероятно няма нищо общо с казаното в Библията.
— Значи не вярвате, че Библията е свещено писание? — Хайнрих спря да работи и впери поглед в нея.
— Ако има нещо божествено, то не е в Библията. А във всеки мъж, жена и дете. Не в църква или в думите на някакъв свещеник.
— Но...
— Отивам за четки. — Тя излезе от сондажа, като се мъчеше да потисне гнева си. Не искаше студентът ѝ да я вижда в такова настроение.
Докато вървеше към палатката, чу звук от хеликоптер и се обърна. Заслони очи и се загледа в небето.
Хеликоптерът летеше бързо и ниско — масивна машина в цвят каки, с надпис S-29 на опашката. Какво търсеше тук? Изгледа го кръвнишки. Перките щяха да навеят отново пясък върху скелета.
Хукна обратно да каже на Хайнрих да завие костите.
Преди да отвори уста, един арабски жребец без конник и бял като призрак препусна през полето от конюшните. Тъкмо към сондажа. Ерин се втурна към Хайнрих, макар да знаеше, че няма да успее да изпревари коня.
Хайнрих явно чу тропота на копитата. Изправи се точно когато конят стигна изкопа, с което подплаши още повече препускащото животно. Жребецът се изправи на задни крака и удари челото му с копито. Хайнрих изчезна в сондажа.
Хеликоптерът се спускаше зад нея.
Жребецът се дръпна от шума към изкопа.
Ерин го заобиколи.
— Спокойно, момче. — Говореше тихо и с равен глас. — Никой няма да те нарани.
Голямо кафяво око се завъртя към нея. Гърдите на коня се вдигаха и отпускаха тежко, треперещите му хълбоци бяха плувнали в пот, на устата му беше избила пяна. Трябваше да го успокои и да не му позволи да падне в изкопа, на чието дъно неподвижно лежеше Хайнрих.
Застана между сондажа и коня, като през цялото време говореше. Когато посегна да погали извитата шия, жребецът потръпна, но не побягна. Познатата миризма на кон я обгърна. Ерин пое дълбоко дъх и издиша. Животното стори същото.
С надеждата, че конят ще я последва, Ерин се дръпна настрани, по-далеч от Хайнрих. Трябваше да отведе животното по-надалеч, преди да се е подплашило отново.
Жребецът пристъпи с разтреперани крака.
Нейт се втурна към нея, следван от Ейми и Юлия.
Ерин вдигна ръка, за да ги спре.
— Нейт — напевно рече тя. — Искам всички да останете по местата си, докато дръпна коня от Хайнрих.
Нейт се закова. Другите също.
Конят изпръхтя шумно и гърбът му потръпна.
Ерин пъхна пръсти в сивата му грива и го отведе на няколко крачки от сондажа. После кимна на Нейт.
Нечий вик я накара да погледне през рамо. Дребна фигура в роба, несъмнено конярят, тичаше с все сили по пясъка.
Мъжът метна повод на главата на животното, като дърдореше и сочеше към кацналия хеликоптер. Ерин схвана. Животното не обичаше хеликоптери. Същото се отнасяше и за самата нея. Потупа коня по гърба, за да се сбогува с него. Конярят го отведе.
Ейми и Юлия вече бяха слезли в сондажа. Юлия беше поставила длан на челото на Хайнрих. Лицето му бе окървавено. Юлия му промърмори нещо на немски. Той не отговори. Ерин затаи дъх. Студентът поне все още дишаше.
Тя слезе при тях. Коленичи, нежно отмести ръката на Юлия и опипа главата му. Имаше много кръв, но черепът изглеждаше здрав. Ерин свали кърпата на главата си и я притисна върху раната. Далеч не беше стерилна, но разполагаше само с това. Топлата кръв намокри дланта ѝ.
Хайнрих отвори сивите си очи и изстена.
— Взема жертви... Разбити черепи... Обектът...
Ерин му се усмихна сковано. Два разбити черепа под нейно ръководство.
— Как се чувстваш? — попита тя.
Той измърмори нещо на немски с побелелите си устни. Очите му се разфокусираха и се завъртяха навътре. Трябваше да го закара на лекар.
— Доктор Грейнджър? — Гласът със силен израелски акцент прозвуча зад гърба ѝ. — Моля, веднага станете.