Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Монотонният пустинен пейзаж се носеше под тях. Откакто беше излетял от болницата, хеликоптерът летеше на североизток, към Галилейско море. Всяка минута във въздуха променяше възможната им дестинация, но Ерин отдавна беше престанала да се опитва да познае къде ще кацнат.
Наближаваха позната планина с плосък връх, която се издигаше стръмно над пустинята. Ерин различи белия пръст на рампата, която римляните били принудени да построят, за да пробият стените на крепостта.
Масада.
Крепостта изобщо не фигурираше в списъка с възможни обекти. Още през шейсетте тук бяха проведени мащабни разкопки. От десетилетия от обекта не беше излизало нищо ново. Туристи се тълпяха непрекъснато на това място.
Може би земетресението беше разкрило нещо наблизо. Римски лагер? Или останките на деветстотинте? Досега бяха намерени само трийсетина скелета. И бяха погребани отново с военни почести през 1969 г.
Проточи шия, за да вижда по-добре. Еднообразният пясък се простираше във всички посоки. Около подножието нямаше никакъв признак за активност, но Ерин забеляза голям хеликоптер на платото. Явно и те отиваха натам. Поизправи се в седалката си, изгаряща от нетърпение да разбере какво изисква така спешно присъствието ѝ тук.
Свещеникът се раздвижи почти недоловимо — съвсем леко обръщане на красивата брадичка. Значи още беше жив. Ерин беше забравила да го вземе предвид, когато се опитваше да познае накъде отиват. Макар да бе предимно еврейска забележителност, в Масада имаше и развалини на византийска църква, датиращи някъде от около 500 г. Възможно бе земетресението да е разкрило някакви християнски реликви. Но ако израелците смятаха да ги предадат на свещеника, защо трябваше да водят и нея тук? Нещо не се връзваше.
Хеликоптерът се спусна към върха и през отворената врата влетя пясък. Ерин примижа срещу горещите песъчинки и покри с длани очите си. Трябваше да си вземе защитни очила. И вода. И нещо за ядене. И резервен телефон.
Искаше ѝ се Перлман да не ѝ беше вземал телефона. Студентите ѝ със сигурност вече я бяха търсили, за да я уведомят за състоянието на Хайнрих. Иначе... е, не искаше да мисли за другата възможност. Той бе на обекта като неин специализант. Каквото и да се случеше с него, отговорността бе нейна.
Ерин поднесе кутре и палец към ухото си, образувайки с жест телефон.
Перлман извади апарата от джоба си.
— Дръжте го изключен — надвика той рева на перките.
— Тъй вярно, сър. — При тези децибели едва ли щеше да чуе саркастичния ѝ отговор.
Лейтенантът ѝ подаде телефона и тя го пъхна в задния си джоб. Смяташе да го включи и да провери съобщенията си веднага щом ѝ обърне гръб.
Върхът се появи пред тях.
Ерин подаде глава навън и зяпна надолу зашеметена. Отне ѝ изпълнен с грохот момент, за да разбере какво вижда.
Масада беше... изчезнала.
Стените, сградите, цистерните се бяха превърнали в купчини камъни. Дебелата стена, която бе опасвала крепостта в продължение на хиляди години, бе напълно разрушена. На мястото на гълъбарника и синагогата нямаше нищо. Планината беше буквално сцепена на две. Ерин никога не беше виждала подобни поражения така отблизо.
Пилотът намали оборотите и двигателите завиха по-тихо, докато плъзгачите докосваха земята и хеликоптерът най-сетне кацна.
Тя напрегна очи, за да види през облака прах около машината. Покрай ръба на платото бяха подредени черни правоъгълници. С твърде правилни форми, за да са естествени. Двама души оставиха нов до останалите.
Чували за трупове. При това пълни.
Масада беше един от най-популярните туристически обекти в Израел. Вероятно крепостта е била пълна с туристи по време на земетресението. Колко още живот беше взела прокълнатата планина? Стомахът ѝ отново се преобърна, но този път не заради хеликоптера.
Хладна ръка докосна рамото ѝ и тя подскочи. Свещеникът. Той явно също беше забелязал мъртвите. Може би беше грешила през цялото време. Може би той бе тук, за да отслужи последния обред или да се погрижи за мъртвите от името на църквата.
Призля ѝ при мисълта колко развълнувана бе само преди минути. Това не беше археологически обект. А останки след бедствие. Искаше ѝ се да си е обратно в Цезарея.
Лейтенант Перлман скочи навън и излая заповеди на иврит. Хората му се изсипаха от двете страни на хеликоптера и поеха към чувалите. Явно бяха извикани да приберат телата. Нищо чудно, че офицерът беше мълчал така. Ерин изобщо не му завиждаше за поставената задача.
Свещеникът се обърна и ѝ предложи помощ, като протегна ръка в старомодния, почти дворцов стил. Жестът му определено нямаше нищо общо с начина, по който лейтенант Перлман я беше измъкнал от сондажа преди началото на това пътуване.