Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Ерин с благодарност прие протегнатата ръка. Той я пусна в мига, в който маратонките ѝ докоснаха варовика.
Вятърът свали качулката му и разкри бледо лице с високи скули и гъста черна коса. Красив мъж, особено за свещеник.
— Tot ago atlero... — промълви той, докато нахлупваше качулката, за да скрие отново лицето си. Ерин си преведе латинските думи. „Толкова много изгубени.“
Свещеникът сведе глава, след което закрачи енергично, сякаш най-сетне беше разбрал защо е тук.
Тя заслони очи и погледна към слънцето, което вече се спускаше към хоризонта. Щеше да залезе след около час. Ако дотогава не махнеха телата, щяха да дойдат чакали. Ерин потръпна въпреки жегата.
Застави се да погледне към разрушения обект, оттатък чувалите, към фигурите, които вадеха трупове от руините. Фигури, облечени в светлосини костюми за биологична защита.
„Защитни костюми при земетресение?“
Преди да успее да попита каква е причината за подобни предпазни мерки, от групата се отдели висок войник. Не носеше защитен костюм. Това бе успокояващо.
Мъжът се насочи право към нея. Дори и да нямаше нашивка с флага на рамото на якето му в цвят каки, Ерин щеше да познае, че е американец. Всичко в него говореше за ябълков пай — от сламенорусата му коса, подстригана късо според армейския правилник, до четвъртитото му лице и широките рамене. Ясните сини очи се взряха в нея и я прецениха за една уморена въздишка. Ерин го хареса. Изглеждаше компетентен и незасегнат от трагедията, с която се занимаваше. Но какво правеше американски военен на планина в Израел?
— Доктор Ерин Грейнджър?
Е, значи я е очаквал. Трябваше ли да почувства облекчение, или да се разтревожи още повече?
— Да, аз съм доктор Грейнджър.
Войникът погледна над рамото ѝ към свещеника, който се отдалечаваше сред развалините. Едната му вежда се повдигна.
— Не знаех, че ще дойде и свещеник — каза той на лейтенант Перлман.
Израелецът махна на двама от хората си и посочи свещеника, след което отговори:
— От Ватикана поискаха да вземем и отец Корза. По време на земетресението тук е имало група туристи католици. Сред тях бил и племенник на някакъв кардинал.
Това обяснява присъствието на свещеника, помисли си Ерин. Една трагична мистерия беше решена. Войникът като че ли се съгласи с преценката ѝ и отново се обърна към нея.
— Благодаря, че дойдохте, доктор Грейнджър. Трябва да побързаме.
Той обърна гръб на хеликоптера и закрачи право към най-големите разрушения.
Ерин трябваше да подтичва, за да не изостава от широката му крачка. Опитваше се да съсредоточи вниманието си върху него и върху това къде стъпва, а не върху чувалите. Едва сутринта тези хора са били толкова живи, колкото и самата тя. Заговори, за да пропъди тези мисли.
— Измъкнаха ме от разкопките ми без никакви обяснения. Какво става тук?
— Звучи ми познато. — Устните му се извиха в уморена усмивка. — Вчера бях в Афганистан, а преди няколко часа — в Йерусалим. — Той спря, избърса длан в пясъчножълтата си тениска и протегна ръка. — Да започнем отначало. Сержант Джордан Стоун, Девети рейнджърски батальон. Бяхме повикани от израелците да им помогнем.
Ръкостискането му бе топло и твърдо, без да е агресивно. Ерин моментално забеляза бялата ивица на левия безименен пръст, където би трябвало да има венчална халка. Бързо пусна ръката му, смутена, че се е вторачила в тази подробност.
— Доктор Ерин Грейнджър — повтори тя.
Той отново закрачи.
— Не искам да съм груб, докторе, но ако искате да остане археология за проучване, трябва да побързаме. Все още има вторични трусове.
Тя се мъчеше да не изостава.
— Защо са защитните костюми? Да не е имало някаква химическа или биологична атака?
— Не точно.
Преди Ерин да успее да попита какво означава това, сержантът спря до купчина варовик, която препречваше изгледа напред. Обърна се с лице към нея.
— Докторе, искам да съберете сили.
Джордан се съмняваше, че Грейнджър е виждала някога подобно нещо. Пътеката водеше през лабиринт от развалини и смазани тела — някои покрити, други взиращи се сляпо към безмилостното слънце, възрастни и деца. Нямаше как да я защити от гледката, освен ако не ѝ сложеше конски капаци. Щеше да ѝ се наложи да мине през ужаса, за да стигне до временния базов лагер, разположен на ръба на пропастта, зейнала след земетресението.
Заобиколи тяло, покрито със синя мушама. Не си позволяваше да се разсейва от мъртвите; беше видял достатъчно трупове в Афганистан. Може би довечера, когато останеше сам, щеше да прекали с уискито, за да не мисли твърде много. Дотогава трябваше да запази контрол както върху екипа си, така и върху чувствата си.