Кървавото евангелие

— С коя ръка нарисува ангела? — Гръмовният му глас отеква в ушите ѝ като грохот на потоп.

Все още неспособна да лъже, тя вдига лявата.

— Измамата и проклятието идват отляво — боботи той. — Никога вече да не рисуваш или пишеш с нея. Разбра ли ме?

Ужасена, тя кима.

— Няма да позволя на злото да действа чрез мое дете. — Той я поглежда отново, сякаш очаква нещо.

Тя не знае какво е то.

— Да, сър.

После той вдига коляно и пречупва лявата ѝ ръка като съчка.

Ерин стисна мястото на счупването. Още усещаше онази болка. Натисна достатъчно силно, за да се увери, че костта е заздравяла накриво. Баща ѝ не я беше завел на лекар. Щом молитвата не можеше да изцери рана или да спаси живота на едно бебе, то такава е волята Божия, а те трябва винаги да се подчиняват на волята Му.

Когато избяга от тиранията на баща си, в продължение на цяла година се учеше да пише с лявата ръка вместо с дясната. Гневът и решимостта личаха във всеки щрих на писалката. Нямаше да позволи на баща си да я превръща в онова, което той иска. И досега злото като,че ли не я беше обладало, макар ръката да я болеше, когато бе дъждовно.

— Значи Библията не греши. — Гласът на Хайнрих я изтръгна от унеса ѝ. Студентът вдигна шепа пясък от краката на бебето и я изсипа на земята извън сондажа.

— Наистина са били избити. И то точно тук.

— Не. — Ерин огледа пръснатите фрагменти, като се опитваше да реши откъде да започне. — Това е свръхинтерпретация. Имаме потенциални данни, че тук е станало клане, но се съмнявам това да е свързано по някакъв начин с раждането на Христос. Историческите факти и религиозните истории често се преплитат. Не забравяй, че като археолози ние винаги трябва да гледаме на Библията като на... — Тя се опита да намери неутрални думи, но се отказа. — Като на духовна интерпретация на събития, записана от хора, решени да преиначат фактите по такъв начин, че да отговарят на идеологията им. Хора, гонещи религиозни цели.

— Вместо академични ли? — Немският акцент на Хайнрих си пролича по-ясно — сигурен знак, че е смутен.

— Вместо обективни. Крайната ни цел като учени е да намерим конкретни доказателства за минали събития, а не да разчитаме на древни разкази. Трябва да се съмняваме във всичко.

Хайнрих старателно изчетка пясъка от малката бедрена кост.

— Значи не вярвате в Бог? Или в Христос?

Ерин внимателно огледа грубата повърхност на костта. Нямаше нови поражения.

— Вярвам, че Христос е бил човек. Че е вдъхновил милиони. А дали вярвам, че е превърнал водата във вино? За това ще ми трябват доказателства.

Спомни си за първото си причастие, когато вярваше в чудеса и че наистина пие кръвта на Христос. Сякаш оттогава бяха минали векове.

— Но ето, че сте тук. — Хайнрих махна с бялата си ръка към обекта. — По следите на библейска история.