Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Май трябва да се погрижа за една неотложна работа — рече, прекрачи прага и се обърна. — Налага се да ти кажа довиждане.
На лицето му се изписа мрачно разочарование, последвано от гневна искра.
Той рязко я бутна навътре в стаята, като я следваше плътно. Сграбчи я грубо и я запрати към стената, затваряйки вратата с ритник.
— Аз ще кажа кога приключваме — дрезгаво заяви.
Тя повдигна вежда. Значи все пак у Фарид имаше скрито пламъче.
Усмихна му се, метна телефона на леглото, придърпа го още по-близо до себе си и устните им почти се докоснаха. Завъртя го, така че сега той беше с гръб към стената. Посегна към панталона му, при което мрачната му усмивка стана още по-широка. Той обаче не позна какво търсеше тя.
Извади скрития нож, отвори го с една ръка и с бързо движение го заби в окото му, натискайки нагоре и навътре. Продължаваше да държи тялото му притиснато към стената, усещаше топлината му през тънката си дреха, знаеше, че тя бързо ще изчезне заедно с живота му. Наслаждаваше се на отслабващата топлина, притискаше го плътно до себе си, докато тялото му се тресеше от предсмъртни гърчове.
Когато те престанаха, тя най-сетне го пусна.
Тялото му се свлече безжизнено на пода.
Остави го там, отиде до леглото и седна, кръстосвайки дългите си крака. Взе телефона и отвори изпратеното ѝ изображение.
На екрана се появи снимка на лист хартия, покрит със странна писменост. Почеркът беше от друга епоха, по-пригоден за изписване с костен писец върху пергамент. Повече шифър, отколкото език, текстът беше написан на архаична форма на иврит.
По време на обучението си беше изучавала древни езици в Оксфорд и сега четеше старогръцки, латински и иврит със същата лекота, с каквато и родния си унгарски. Дешифрира внимателно съобщението, после се увери, че не е допуснала грешки. Задиша плитко и бързо, докато работеше.
Земетресение разруши Масада.
С него дойде голяма смърт,
достатъчно разрушителна,
за да направи разкопаването й възможно.
Пръстите ѝ докоснаха бялото гърло и черния знак на кожата. Мислеше си за нощта, когато бе получила знака и стана завинаги белязана. Кръвта ѝ още гореше. Продължи да чете.
Върви. Намери
Изпратен е Рицар да я вземе.
Нищо да не те спира.
Не можеш да се провалиш.
Впери поглед във фразата на арамейски от времето на Ирод. Белиал чакаше отдавна това съобщение.
Устните ѝ оформиха невъзможните думи. Не смееше да ги изрече на глас.
Книгата на кръвта.
По тялото ѝ пробягаха тръпки на непознат страх.
Онзи, на когото служеше, отдавна подозираше, че безценната книга може да е скрита в планинската твърдина на евреите. Или на други места. Това бе една от причините да бъде пратена тук, дълбоко в Светите земи. На няколко часа път от десетки древни забележителности.
Но дали беше прав? Дали Книгата на кръвта наистина се намираше в Масада? След като тя и екипът ѝ се разкриеха, нямаше да могат да изчезнат отново. Дали това бе достатъчен знак, за да оправдае подобен риск?
Знаеше отговора само на последния въпрос.
Да.
Ако книгата наистина се откриеше, тя можеше да предложи уникална възможност — да се сложи край на света и да бъде създаден нов в Негово име. Макар да бе обучавана от ранна възраст, тя никога не бе очаквала наистина пристигането на този ден.
Трябваше да се подготви.
Избра втория номер от списъка за бързо набиране и си представи едрия мускулест мъж, който щеше да отговори още на първото позвъняване.
Нейният заместник, Тарек.
— Какво е желанието ти? — В дълбокия му глас се долавяха следи от тунизийски акцент, макар да не бе разговарял от цяла вечност със сънародници.
— Събуди останалите — нареди тя. — Ловът най-сетне започва.
5.
Ерин жадуваше да е на земята, далеч от жегата, шума и прахта, а също и от свещеника. Беше ѝ ужасно горещо, а той само засилваше усещането с дългото си расо и качулката. Опита се да си спомни кога католическите свещеници са престанали да носят качулки. Преди да се роди. Заради качулката и слънчевите очила виждаше единствено брадичката му — четвъртита, с трапчинка в средата.
Брадичка на филмова звезда, но въпреки това мъжът я караше да се чувства неспокойна. Доколкото можеше да прецени, не беше помръднал през последния половин час. Хеликоптерът се спусна рязко надолу и стомахът ѝ сякаш подскочи. Ерин преглътна. Съжали, че не се беше сетила да си вземе вода. Войниците като че ли нямаха, но пък и май не им пукаше. Свещеникът също не носеше.