Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Това я отегчаваше.
Той се мъчеше с приказките си да я освободи от дизайнерската ѝ копринена рокля и да я замъкне в леглото си. Тя не можеше да каже, че има нещо против, но се интересуваше повече от самото действие, отколкото от увертюрите.
Батори отметна с вяло движение червената си коса, която се спускаше до кръста. Забеляза как погледът му се задържа върху черната длан на гърлото ѝ. Необичайна татуировка, при това много по-опасна, отколкото изглеждаше.
— Какво ще кажеш за един облог, Фарид?
Кафявите му очи отново се взряха в нейните сребристи ириси. Наистина имаше най-изумителните дълги черни мигли.
— Облог?
— Да видим кой може да скочи в онзи фонтан. — Тя посочи с дългия си пръст надолу към атриума. — Победителят взема всичко.
— А залогът? — Той я озари със съвършена усмивка. Май харесваше игрите.
Тя също ги харесваше и протегна тънката си китка.
— Ако спечелиш, ще ти дам гривната си.
Диамантената гривна струваше петдесет хиляди долара, но тя нямаше намерение да я губи. Никога не губеше.
Той се разсмя.
— Не ми трябва гривна.
— Ще ти я дам в твоята стая.
Фарид погледна през парапета и се умълча. Харесваше го повече, когато мълчи.
— Ако аз спечеля... — Тя пристъпи толкова близо до него, че копринената ѝ рокля погали топлия му крак.
— Ще получа часовника ти. И ще ми го дадеш в моята стая.
Ролекс, подозираше, че струва горе-долу колкото гривната ѝ. И на нея не ѝ трябваше часовник. Скокът обаче щеше да спести флиртуването и можеше да доведе до по-вдъхновен и страстен секс от онзи, на който вероятно беше способен Фарид.
— А как мога да изгубя? — попита той.
Тя го дари с дълга упойваща целувка. Той отвърна подобаващо. Тя пъхна телефона си в джоба му и пръстите ѝ докоснаха металния нож, който намери там. Фарид не беше толкова беззащитен, колкото изглеждаше. Батори си спомни думите на майка си.
„Дори бялата лилия хвърля черна сянка.“
Когато се отдръпна, Фарид плъзна длани по покрития ѝ с коприна гръб.
— Какво ще кажеш да пропуснем скока?
Тя се разсмя.
— Надявай се.
Сграбчи студения парапет с две ръце и се преметна през него.
Полетя в стил водна лястовица, с разперени ръце и извит гръб. Роклята пърхаше около бедрата ѝ. За момент си помисли, че е преценила неправилно дълбочината и скокът ще я убие, и изпита по-скоро облекчение, отколкото страх. Приводни се по корем, разпределяйки тежестта си по цялото тяло.
Жестокият удар я остави без дъх.
За секунда остана по лице в прохладната синя вода. Гърдите и коремът ѝ пареха, буйната ѝ кръв най-сетне бе намерила покой. После се обърна, подаде вече прозрачния си корсаж над водата, отметна с рязко движение косата си назад и се разсмя звънко.
Когато се изправи, цялото лоби я зяпаше. Чуха се отделни аплодисменти, сякаш беше изпълнила номер от програма.
Далеч горе Фарид я зяпаше с увиснала челюст.
Тя излезе от фонтана. Водата се стичаше по тялото ѝ върху скъпия вълнен килим. Поклони се на Фарид, който отвърна на жеста ѝ с леко кимане, последвано от драматично разкопчаване на часовника и повдигната вежда — признание, че е спечелила облога.
Минути по-късно бяха пред вратата на стаята ѝ. Тя леко трепереше в мократа рокля — в коридора беше прохладно благодарение на климатиците. Дланта на Фарид, мека като коприна и гореща като въглен, се плъзна нагоре по гърба ѝ под тънката тъкан, събуждайки съвсем други тръпки. Тя въздъхна и го погледна мрачно. Жадуваше за топлината на плътта му повече от всяка близост, която можеше да ѝ предложи.
Извади електронния си ключ. Спечеленият часовник обгръщаше китката ѝ.
Докато отключваше вратата и отваряше, телефонът ѝ избръмча, но звукът дойде от панталона на Фарид. Тя се обърна, пъхна ръка в джоба му и го извади.
— Как се е озовал тук? — изненадано попита той.
— Сложих го, докато те целувах. — Батори му се усмихна. — За да не се намокри. Знаех, че няма да скочиш.
На съвършеното му чело се появи бръчка на наранена гордост.
Застанала на прага, тя погледна екрана. Беше получила съобщение — при това важно, ако се съдеше по името на подателя. Цялата изстина. Дори най-горещото докосване не би могло да я стопли.
Нямаше време за игри.
— Кой е Аргентум? — поинтересува се Фарид, който надничаше над рамото ѝ.
„О, Фарид... една жена обича да пази тайните си.“
Именно затова пътуваше под толкова много фалшиви имена — като онова, с което се бе регистрирала в хотела.