Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Ерин постави треперещата ръка на Юлия върху импровизираната превръзка и се изправи с вдигнати ръце. От опит знаеше, че хората използват подобен тон само когато са въоръжени. Обърна се много бавно. Кръвта на Хайнрих вече засъхваше по дланите ѝ.
Войници. Много войници.
Стояха в полукръг около сондажа, облечени в пустинни маскировъчни униформи, с пистолети на коланите и автомати на рамо. Осем на брой, всички в готовност. Носеха сиви барети, с изключение на мъжа пред тях. Неговата беше масленозелена. Явно беше командирът им. Оръжията не бяха насочени към нея.
Засега.
Тя свали ръце.
— Доктор Ерин Грейнджър. — Беше заявление, а не въпрос. Мъжът изобщо нямаше вид на човек, който задава въпроси.
— Защо сте тук? — Въпреки страха си Ерин говореше с равен глас. — Документите ни са напълно изрядни.
Той я изгледа, очите му бяха като две мазни кафяви топчета.
— Трябва да дойдете с нас, доктор Грейнджър.
Първо трябваше да се погрижи за Хайнрих.
— Заета съм. Студентът ми е наранен и...
— Аз съм лейтенант Перлман. От Аман. Имам заповед да ви взема.
Сякаш за да подчертаят думите му, войниците едва доловимо повдигнаха оръжия.
Аман беше израелското военно разузнаване. Това не вещаеше нищо добро. В гърдите ѝ се надигна гняв. Бяха дошли да я вземат, а машината им беше подплашила коня, който нарани Хайнрих. Ерин запази тона си спокоен, но не можеше да скрие студените нотки.
— Къде да ме вземете?
— Нямам разрешение да разгласявам.
Лейтенантът нямаше вид на човек, който ще отстъпи лесно, но все пак можеше да го използва.
— Хеликоптерът ви подплаши един кон, който нарани мой студент. — Ерин сви юмруци и ги сложи на кръста си. — И то лошо.
Мъжът погледна към Хайнрих и кимна на един от войниците. Онзи извади медицински пакет от раницата си и слезе в изкопа. Медик. И това беше нещо. Ерин отпусна юмруци и избърса кървавите длани в джинсите си.
— Искам да го откарате в болница — настоя тя. — След това може да поговорим и за други неща.
Лейтенантът погледна към медика. Онзи кимна. Изглеждаше разтревожен.
Това не беше на добре.
— Добре — съгласи се Перлман.
Той даде знак и хората му реагираха незабавно. Двама войници извадиха Хайнрих от сондажа; други двама домъкнаха носилка. Сложиха го на нея и го понесоха към хеликоптера. Юлия ги последва, без да се откъсва от приятеля си.
Ерин пое дълбоко дъх. Хеликоптер до болницата — това бе най-добрият шанс за Хайнрих.
Тя пое протегнатата ръка на лейтенант Перлман и отбеляза колко е силен, докато я издърпваше от изкопа.
Без да каже нито дума, той се обърна и тръгна обратно към хеликоптера. Останалите войници застанаха зад нея, подсказвайки ѝ да го последва. Тя закрачи ядосано след Перлман. Отвличаха я направо от обекта, под дулото на оръжие.
Не можеше да спечели тази битка, но беше твърдо решена да изкопчи колкото се може повече информация.
— Това свързано ли е по някакъв начин със земетресението? — извика на Перлман.
Лейтенантът се озърна през рамо. Не отговори, но тя видя изражението му. Умът ѝ попълни белите петна. Земетресенията разрушават. Но също така разкриват.
Което повдигаше друг въпрос.
В Израел имаше предостатъчно археолози. Каква беше причината да отмъкнат именно нея от собствените ѝ разкопки? Никакви древни съкровища не оправдаваха подобна спешност. Никой не возеше археолози във военни хеликоптери.
Нещо определено не беше наред.
— Защо точно мен? — не отстъпваше тя.
Перлман най-сетне я удостои с отговор.
— Мога само да кажа, че ситуацията е деликатна и беше помолено за вашата експертиза.
— От кого?
— Не мога да ви кажа.
— А ако откажа?
Погледът на Перлман се впи в нея.
— Вие сте гост в страната ни. Ако откажете да дойдете с нас, вече няма да бъдете гост. И приятелят ви няма да бъде откаран в болница с нашия хеликоптер.
— Мисля, че посолството ни няма да си затвори очите пред подобна заплаха — блъфира тя.
Устните му се извиха в скептична усмивка.
— Препоръча ви именно човек от американското посолство.
Ерин се помъчи да скрие изненадата си. Доколкото знаеше, на никого в посолството не му пукаше особено за нея. Перлман или лъжеше, или знаеше много повече. Така или иначе, времето за разговори беше отминало. Хайнрих трябваше да постъпи час по-скоро в болница.
Продължи да крачи към хеликоптера. Войниците я бяха наобиколили, сякаш можеше да препусне като подплашения жребец.
Нейт и Ейми бързаха отзад. Нейт изглеждаше войнствено настроен, а Ейми — разтревожена.
Ерин се обърна и тръгна заднешком, като им даваше инструкции.