Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
им със семейството на Спасителя.”
След Веспасиан на престола се качва синът му Тит, чийто брат Домициан става император през 81
г. Домициан мразел християните дори повече от баща си и ги преследвал така жестоко, както по времето на
император Нерон, който екзекутирал Петър и Павел. Според римските летописи любимото развлечение на
Нерон било да превръща християните в горящи факли: мъчениците били завързвани на кол, намазвани със
смола и изгаряни вечер в собствената му градина. Именно по време на управлението на Домициан св. Иоан
Богослов, авторът на “Апокалипсис”, бил осъден на заточение на гръцкия остров Патмос.
В своите Hypomnemata (“Мемоари”) Егезип разказва, че Домициан наредил да бъдат екзекутирани
всички наследници на Иисус, които били деспосини. Но макар че били заловени мнозина, част от тях били
пуснати и “при освобождаването си станали началници на църкви, защото свидетелствали и защото били от
рода Божий”. Иоан, който в този момент се намирал на Патмос, писал за това в своя “Апокалипсис”.
Разказвайки за преследването на деспосините, той обяснява как жената, която носела короната на София,
побягнала в пустинята от змея, който “отиде да води война с останалите от семето и, които пазят Божиите
заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа”.
В християнската традиция от онази епоха София (елинската богиня на мъдростта), чиято корона от
дванадесет звезди се описва в “Апокалипсис”, била представлявана от Мария Магдалина, принудена да се
оттегли в изгнание през 44 г. сл. Хр. Това става след залавянето на Петър и екзекуцията на апостол Яков
Боанергес от цар Ирод Агрипа I в Иерусалим (Деяния 12:1-2). Съветниците на царя постановили, че
християнското духовенство е подривно и ще доведе до сваляне на светската и духовната власт – ала скоро
след това Ирод Агрипа бива отровен и умира.
Поради страх от отмъщение (тъй като били сред заподозрените) другите апостоли избягали от
Иудея. Петър и Симон Зилота се измъкнали, но Тадей нямал този късмет. Той бил заловен от Ирод, цар на
Халкис (в Сирия), на река Йордан, и екзекутиран по бързата процедура. Мария Магдалина помолила
младия Ирод Агрипа II (който тогава бил на 17 години, а освен това бил бивш ученик на св. Павел) да се
1 Лука 3:38.
застъпи за нея и той своевременно уредил пътуването и до Галия (Франция), където Ирод Архелай (брат на
Ирод Антипа) бил заточен през 39 г. сл. Хр. Земята на Ирод била във Виен, близо до Лион и северно от
Марсилия. Съвсем скоро след събитието Иосиф Флавий записал, че римляните наказали Ирод Архелай да
се оттегли, след като неговия племенник Ирод Агрипа I се възкачил на престола.
Както ще видим, историческите събития се свързват точно с писанията на Рабан Мавър за живота
на Мария Магдалина. Засега обаче ще разгледам онова, което Иоан е писал в “Апокалипсис”, докато е бил
на остров Патмос. Думата “апокалипсис” е гръцка и означава “откровение”. Затова тази книга от Новия
завет е известна и като “Откровението”.
ОТКРОВЕНИЕТО
Като се има предвид, че толкова много книги са останали извън Новия завет при подбора, извършен
на Картагенския събор през 397 г. сл. Хр., е странно как “Апокалипсис” на св. Иоан се е изплъзнал от
внимателно разглеждане по онова време. Оттогава Църквата прави всичко възможно да отблъсне хората от
тази книга, като я представя за зловеща творба, пълна с мрачни предсказания и обреченост. Дори в резултат
на мерките, предприети през 1662 г. от Конгрегацията за пропаганда на вярата, самата дума “апокалипсис”
е станала символ на катастрофа. Факт е обаче, че творбата на Иоан (в някои отношения езотерична) е точно
онова, което сочи заглавието – “откровение”.
В разказа на Иоан за бягството на Магдалина, преди да стигне до разправата с “останалите от
семейството и, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа”, той споменава, че
е била бременна: “Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди”.
От време на време теолозите изказват предположения, че това Откровение може би се отнася за
майката на Иисус (а не за Магдалина). Официалното становище на Църквата обаче е, че не би могло да
става дума за майката на Иисус, защото тя не ознава родилните болки. В Битие 3:16 се казва, че
бременността и раждането са Божието наказание на Ева, защото е съгрешила. Затова според епископите