Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
в Рим. Тя била приета от епископ Силвестър в новооткрития Латерански дворец. Чрез своя главен
говорител Йосия делегатите изтъкнали, че по право централата на Църквата трябва да е в Иерусалим, а не в
Рим. Според тях епископът на Иерусалим трябва да е истински наследствен диспосин, а епископите на
другите главни центрове – като Александрия, Антиохия и Ефес – да са роднини на Иисус. Все пак, заявили
те, епископ Климент от Александрия е писал, че братът на Иисус – Яков (в качеството му на назарянски
епископ на Иерусалим), е “господар на Светата църква и епископ на епископите”. Те твърдят, че тяхното
иудео-християнско движение стояло много по-високо от римската издънка, представлявана от св. Петър,
който бил просто апостол Божи, а не роднина.
Естествено, исканията им били напразни, защото Силвестър (явно от позицията на първия папа)
едва ли е бил в състояние да отмени императорските укази. Доктрините на Иисус били заменени, казал той,
с доктрина, която повече отговаряа на изискванията на императора, и уведомил делегацията, че вече не
Иисус, а император Константин разполагал с властта върху спасението.
В продължение на векове, от първия римски император Август през 44 г. пр. Хр. нататък,
императорите били почитани като божества на земята. С тях се отнасяли като с богове, а и те самите се
считали за такива. Освен това император Константин претендирал да има месиански привилегии.
След срещата между епископ Силвестър и делегацията от деспосини Константин решил, че му
трябва стратегия, с която да се постави над кръвните роднини на Иисус, що се отнася до значимост в
християнството. Дори нещо повече, трябвало да стане по-важен и от самия Иисус.
Като смесил различни елементи от ранното християнство и култа към Sol Invictus, Бога слънце,
Константин създал хибридна религия, еволюирала в Римската църква. Ала фигурата на Иисус
представлявала голям проблем, понеже през IV в. същинските християни имали все още силно влияние в
империята. Императорът знаел, че трябва да направи нещо, и се занимал много експедитивно с проблема на
Никейския събор през 325 г. Християните се надявали техният месия рано или късно да се появи отново и
Константин намерил начин да изпълни и дори да надмине очакванията им.
Мисията на Иисус срещу римската власт в Иудея се била провалила поради липсата на единство
между различните секти. Въпреки че назарянската и есейската общност го подкрепили, той не получил
одобрението най-вече на свещениците от Иерусалимския храм и синедриона на старейшините. Те били
доволни от високото си положение в римска среда, освен това се противели яростно на факта, че Иисус
искал да допусне до еврейския бог и неевреите. В резултат от I в. нататък християните не получавали почти
никаква подкрепа от ортодоксалната еврейска общност, а това съответно ги злепоставяло пред римските
власти. Константин се възползвал от това, като изтъкнал, че Иисус е оставил християните слаби и уязвими,
понеже е действал от тяхно име, а се е справил зле със ситуацията. След това посял семенцето на една нова
идея – че Иисус може би все пак не е истинският месия.
От това следвало, че след като Константин (а не Иисус) в действителност осигурил свобода на
християните в империята, значи той е истинският Спасител! Знаел, разбира се, че Павел тачи Иисус като
Син Божи, но за такава концепция нямало място. Иисус и Бог трябвало да се обединят в едно, така че
Синът и Отецът да означават едно и също. На събора в Никея (днешен Изник в Турция) станало ясно, че
Бог ще се отъждествява с три равнопоставени и вечни същности – Отец, Син и Свети Дух.
Още там някои епископи се противопоставили на тази идея – това били теолозите от старата школа,
които настоявали, че Иисус наистина е Синът, въплътен Бог, но самият Той не е Бог. Въпреки всичко
техните възражения били отхвърлени и Никейският символ на вярата в Светата Троица е поставен като
основа на новата, реформирана християнска религия. Така че след като Бог бил едновременно и Отец, и
Син, Иисус бил удобно подминат като фигура без никакво практическо значение. От този момент
императорът бил смятан за божеството месия. Той бил не второто, а първото появяване на Месията –
наследство, което се считало, че е било запазено за него от зората на човечеството.
БРАТЯ И СЕСТРИ