Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
жената от “Откровението” трябва да е била грешница! Бягството на бременната Магдалина в пустинята е
алегорично изобразено от художници, като италианеца Джовани Ланфранко през ХVII в.
В средновековната традиция на Франция и Фландрия Мария Магдалина обикновено е наричана
Notre-Dame de Lumiere (Дева на светлината). Свързвана с абсолютната мъдрост – София, в ранната и
средновековната епоха тя понякога бива изобразявана с ореол от дванадесет звезди, както я описва и Иоан
в “Откровение”. Добър пример е известната статуя на Черната мадона във Вервие, близо до Лиеж.
Майката на Иисус, Мария, в повечето случаи е наричана Бялата мадона, а една определена
категория изображения на Мария Магдалина се именува като “Черната мадона”. В някои случаи тези
скулптури са целите черни, в други са черни само лицата, ръцете и краката им. И не става въпрос за
обикновено потъмняване, както твърдят някои духовници. Нито пък чертите на майката и детето са
негроидни – те просто са черни на цвят. Някои са облечени скромно, а дрехите на други издават престиж и
власт. Статуята н Ньойи-сер-Сен е удивителна в това отношение. Там мадоната е със златна корона и
скиптър, с дрехи в червено и черно, заедно с хермелин и лилия, които символизират връзката и с кралската
династия на Франция.
Почитта към Черната мадона води началото си от 44 г. сл. Хр. от Фериер, район Лангедок, Прованс.
През ХVI в. там вече е имало почти 200 такива орнаментални изображения, а сега по света са открити над
450.
Изображенията на Черната мадона с младенеца винаги са поставяли Църквата пред дилема –
особено онези, които са изложени в известни църкви и храмове в Европа. Част от тези скулптури са
пребоядисани в светли телесни тонове, а други – просто скрити от погледа на обществото. Обяснението за
това, че тя е черна, е в убеждението, че Мъдростта (София) е съществувала в Хаоса преди Сътворението,
което се твърди и в един християнски трактат от III в., озаглавен “За произхода на света”. Счита се, че
София представлява Светия дух, който според Битие 1:2 “се носеше над водата”, когато “тъмнина се
разстилаше над бездната”.
Раннохристиянският отец Ориген Александрийски сравнява образно Мария Магдалина с царската
невеста от “Песен на песните” от Стария завет. В нея се казва: “Дъщери Ерусалимски! Черна съм, но съм
хубава..” (Песен 1:4). Тази асоциация била широко поддържана чак до средновековието и през ХII в.
Бернар от Клерво пише за нея в своите “Проповеди върху Песните”. В Проповед 57 той намеква, че Мария
Магдалина е “Христовата невеста”.
“Песен на песните” е поредица от любовни стихове. В този любовен диалог между невестата и
нейния възлюбен тя бива наричана Суламит, което дава още едно сходство с Мария Магдалина.
“Суламити” са жители на пограничния сирийски град Сьолам, а е известно, че бащата на Мария, Сир, е бил
от Сирия.
В “Песен на песните” се загатва за спора между цар Соломон и брат му Адоная за сунамитката
Ависага, както е описано в 3 Царе 2:13-25 – спор, който струва живота на Адоная. Подробностите в този
старозаветен разказ са особено важни, за да се разбере брачната церемония на Иисус и Мария Магдалина.
Именно заради връзката и със София епископите са решили, че Мария Магдалина е блудница, а не
поради нещо, написано в Библията. За римляните всичко свързано с елините било развратно. Римската
империя била завладяла тази на Александър и се стараела по всякакъв начин да злослови срещу
елинскатамъдрост. В този контекст наричали богини, като София и Афродита, porne, което означавало
курва, блудница или проститутка. И щом Мария Магдалина била проявление на София, значи нямало как
да не е “порне”!
Когато говори за Римската империя в “Апокалипсис”, Иоан алегорично я нарича “голям червен
змей, който имаше седем глави.. и седем корони”. Римляните не само са изобразявали тъмночервен змей на
своя флаг, но и самият Рим е известен като Града на седемте царе -–броя на коронованите глави преди
основаването на Републиката през 509 г. пр. Хр. Те са царували от 753 г. пр. Хр. и доколкото е известно,
това са: Ромул, Нума Помпилий, Тул Хостилий, Анк Марций, Луций Тарквиний Стари, Сервий Тулий и
Тарквиний Горди.
Както отец Малакай Мартин дава да се разбере, според ватиканските документи само роднините на
Иисус по майчина линия се определят като деспосини. Той посочва конкретен случай през 318 г. сл. Хр.
(описан и от един историк от онова време, Евсевий от Цезарея), когато делегация от деспосини пристигнала