ФОР

– Хубаво – отвръщам. – Каква е играта?

Той само се усмихва.

+ + +

– Играта е „Осмели се“. – Безстрашната на име Лорън се е хванала за дръжката до вратата на вагона, но продължава да се люлее. Едва не пада, издърпва се навътре и се изхилва, сякаш влакът не се носи на височина от два етажа над улицата и тя нямаше да си счупи врата, ако беше паднала.

В свободната си ръка държи плоска метална бутилка. Това обяснява много.

Тя накланя глава.

– Първият избира някого и го предизвиква да направи нещо. После избраният пийва, изпълнява предизвикателството и получава шанса да предизвика някой друг. И когато всички са изпълнили предизвикателството си – или са загинали, докато са опитвали, – пийваме заедно и се затътряме към вкъщи.

– А как печелим? – провиква се един Безстрашен от другия край на вагона. Седнал е отпуснат до Амар, като че ли са стари приятели или братя.

Не съм единственият послушник във вагона. Срещу мен седи Зийк, първият скочил, както и момиче с кестенява коса, равен бретон и пиърсинг на устната. Останалите са по-възрастни и всичките са пълноправни членове на Безстрашните. Те се чувстват добре заедно, излегнали са се един връз друг, удрят юмруци, разрошват си взаимно косите. Това е израз на другарство, приятелство, флиртуване, ала нищо от изброеното не ми е познато. Опитвам се да се отпусна и да обгърна колене с ръце.

Наистина съм Дървен.

– Печелиш, като не бъдеш малка кокона – казва Лорън. – И, хей, едно ново правило – печелиш също, ако не задаваш тъпи въпроси. Ще започна първа, понеже алкохолът е в мен. – Добавя тя. – Амар, предизвиквам те да отидеш в библиотеката на Ерудитите, докато всичките Знайковци учат, и да изкрещиш нещо неприлично.

Тя отваря капачката на бутилката и му я подава. Всички се хилят, докато Амар я поема и отпива от течността, каквато и да е тя.

– Просто ми кажете, когато стигнем – надвиква всеобщия смях той.

Зийк махва с ръка към мен.

– Хей, ти си трансферът, нали? Фор?

– Да – отвръщам. – Страхотен първи скок.

Твърде късно се усещам, че за него може би това е болезнена тема – моментът му на триумф, провален от погрешна стъпка и загуба на равновесие. Но той просто се разсмива.

– Да, не е най-добрият ми момент – казва той.

– Не е като някой друг да се беше засилил първи – обажда се момичето до него. – Аз съм Шона, между другото. Истина ли е, че имаш само четири страха?

– Оттам ми е името – отговарям.

– Уау! – Изглежда впечатлена, което ме кара да се поизпъча. – Предполагам, че си роден за Безстрашен.

Вдигам рамене все едно е права, макар да съм сигурен, че това не е така. Тя не знае, че дойдох тук единствено за да избягам от живота, за който бях предназначен, и се боря толкова усилено да премина през инициацията, за да не ми се налага да призная, че съм самозванец. Роден Аскет, а впоследствие Аскет, търсещ убежище сред Безстрашните.

Ъгълчетата на устните ù увисват, сякаш е тъжна за нещо, но не я питам за какво.