ФОР
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Egmont Balgariya
- ISBN: 9789542713197
- Переводчик: Вида Делчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «ФОР». Краткое содержание книги:
Тогава най-сетне го поглеждам. Усмихва се леко. Виждам някакво състрадание в усмивката му, но не толкова голямо, колкото си мислех, че ще бъде.
– И аз нямаше да искам да казвам името си на хората – казва ми. – Хайде, нека да отиваме да ядем!
+ + +
Когато стигаме в столовата, Амар крачи с мен към масата на послушниците. Някои Безстрашни вече са насядали на околните маси и хвърлят поглед към другия край на помещението, където готвачи с пиърсинги и татуировки подреждат храната. Столовата представлява пещера, осветена отдолу от синьо-бели лампи, които придават на всичко зловещо сияние.
Сядам на един от празните столове.
– Божичко, Дървен, имаш такъв вид, сякаш всеки миг ще припаднеш – обажда се Ерик и едно от момчетата от Прямите се ухилва.
– Всички успяхте да оцелеете – казва Амар. – Поздравления. Преминахте през първия ден на инициацията с различна степен на успех. – Той поглежда към Ерик. – Но никой от вас не се справи толкова добре, колкото Фор.
Докато говори, посочва мен. Намръщвам се – Фор? За страховете ми ли говори?
– Хей, Тори – подвиква през рамо Амар. – Някога чувала ли си някой да има само четири страха в своята зона на страха?
– Последното, което чух, беше, че рекордът е седем или осем. Защо? – отвръща тя.
– Тук си имам един трансфер само с четири.
Тори ме посочва и Амар кимва.
– Това трябва да е нов рекорд – казва тя.
– Браво – поздравява ме Амар. След което се завърта и тръгва към масата на Тори.
Всички послушници ме зяпат притихнали и с широко отворени очи. Преди зоната на страха бях просто някой, върху когото могат да стъпят по пътя си към членството в Безстрашните. Сега съм като Ерик – някой, с когото трябва да внимават и може би дори от когото да се боят.
Амар не ми даде само ново име. Даде ми сила.
– И още веднъж, как ти е истинското име? Започва с И...? – пита ме Ерик и свива очи. Сякаш знае нещо, но не е сигурен дали това е моментът да го сподели.
Останалите вероятно също смътно помнят името ми от Изборната церемония, точно по начина, по който и аз помня техните – само отделни букви, погребани от нервното замайване, с което изчаквах собствения си избор. Ако сега нанеса възможно най-силен удар по спомените им, като ги накарам да ме запаметят възможно най-ясно като Безстрашен, може и да се спася.
Поколебавам се за момент, после се опирам с лакти на масата и повдигам вежда към него.
– Моето име е Фор – казвам. – Наречи ме Дървения още веднъж, и ти и аз ще имаме проблем.
Той завърта очи, но аз знам, че съм се изразил ясно. Имам ново име, което означава, че мога да бъда нов човек. Някой, който не търпи язвителни коментари от Ерудитски всезнайковци. Някой, който може да им отвръща.
Някой, който най-сетне е готов да се бие.
Фор.
ПОСЛУШНИКЪТ
Тренировъчната зала мирише на напрежение – на пот, прах и обувки. Кокалчетата ме болят всеки път, когато удрям крушата, защото са разранени от седмицата боеве на Безстрашните.
– Е, предполагам, че си видял дъската – казва Амар и се обляга на рамката на вратата. – И си научил, че утре си срещу Ерик. Освен ако пак не отидеш в зоната на страха вместо тук.
– Идвам и тук – казвам, отдалечавам се от крушата и разтръсквам ръце. Понякога ги свивам толкова силно, че спирам да усещам пръстите си.
Едва не изгубих първия си бой – срещу Мая, момичето от Миротворците. Не знаех как да я победя, без да я ударя, а не можех да се накарам да го сторя – поне докато тя не започна да ме души и пред очите ми не се спусна мрак. Тогава инстинктите ми надделяха и я повалих с един лакът в челюстта. Все още изпитвам вина, когато се сетя за това.
Едва не изгубих и втория си бой – срещу по-едрото момче от Прямите на име Шон. Изморих го, като се изправях на крака всеки път, щом той решеше, че ме е довършил. Не знае, че издържането на болка е един от най-старите ми навици, усвоен още от времето, когато бях малък – подобно на спирането на дъвченето на палеца или пък държането на вилицата в лявата ръка вместо в дясната. Сега лицето ми е осеяно с рани и синини, но съм се доказал.
Утре опонентът ми е Ерик. За да го победя, ще ми трябва нещо повече от хитър удар или издръжливост. Ще ми е нужно умение, каквото не притежавам, сила, каквато все още не съм натрупал.
– Да, знам – засмива се Амар. – Виж, прекарах доста време в опити да разбера какво става с теб, затова поразпитах наоколо. Излиза, че всяка сутрин си тук, а всяка вечер – в зоната на страха. Никога не прекарваш никакво време с другите послушници. Постоянно си изтощен и спиш като труп.