Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
сковано вечнозелено растение и ледено желязо. Докато беше в Рул, никога не беше обръщала
толкова много внимание, но сега вдиша дълбоко, чудейки се как толкова дръзка миризма би
могла така да се скрие.
„Е, била ли е къщата подарък?“ Шоколадът от парчето „Бадемова наслада“ се беше стопил, а
езикът ѝ бе покрит с кокос. Подмятайки бадема от торбичката на бузата си, тя сдъвка, омешвайки всичко. Любопитството ѝ беше разпалено, което някак си беше по-добре, отколкото
да се фокусира върху острото гризане в стомаха си. „Или е било наистина стара семейна къща за
почивка, където Питър е идвал, когато е имал нужда да обмисли нещо?“ Това изглеждаше доста
вероятно. Предишния ден, когато обикаляше гората, за да заложи капаните си, в клоните на един
извисяващ се дъб Алекс бе открила стара дървена къщичка, скована на около десет метра
височина.
Съдейки по недовършената веранда на главната къща, тя реши, че Питър е бил доста зает.
Явно личеше, че постройката наскоро е била подготвена за зимата. Бяха сложени двойни
прозорци, от които все още се носеше наситена миризма на маджун и смола. Алекс надуши и
сравнително прясна изолация зад стената долу и остатъчен дъх на боя. Имаше и печка на дърва, която беше толкова нова, че къщата миришеше на обгорен чугун. Тя отопляваше сградата до
голяма степен. (Беше чист късмет, че я имаше. Разполагаха и с две камини - едната горе, едната
5
долу, но и двете бяха много стари, огнищата им бяха почернели и напукани. Вкусът на креозот 1
по езика ѝ беше толкова силен, че можеше да се обзаложи, че дори със секач нямаше да може да
откърти всички налепи от комина. Цяло чудо беше, че никой не го беше подпалил и не беше
изгоряла цялата кьша.)
„Ходил е в колеж, изучавал е генетика и еволюция, а също и история.“ Може би това е бил
смисълът на тази къща. Питър явно е имал изцяло друг живот. Той може би си е представял
накрая да живее тук целогодишно.
Зад гърба си чу как Дарт внезапно се наежи, а миризмата му премина от шипящо изгнило в
начумерена смрад. Въпреки това по устните ѝ пропълзя усмивка. Знаеше какво го тормози. Дарт
може да беше като вол, но мехурът му бе с размер на орех. Може би това обясняваше защо тъкмо
той бе натоварен с ролята на бавачката. Човек, който трябваше да ходи по нужда на всеки
няколко километра, можеше да е истинско бреме. За нея честата нужда на Дарт да пишка не
беше проблем, въпреки че той имаше навика да си върши работата на практика върху нея, което
не само беше твърде много информация, но и я дразнеше. Искаш зайците да стоят настрана?
Пишкай върху примката! Идиот!
Изкушаваше се да побърза, но си помисли: „О, майната му! Не прибързвай! Тук има нещо, нещо важно“.
Докато приближаваше бюрото, проблесна втори спомен. Том с блестящи от треската очи, бедрото му лъщи, опънато от инфекцията. Но защо? Химическа лаборатория и Том.
„Защото трябваше да стерилизирам ножа, преди да срежа.“ Това беше. Миризма на запалени
кибритени клечки, на кремък върху огниво. Имаше ли кибрит в чекмеджетата? Не, миризмата
беше твърде силна. Барут?
„Или пистолет. - Опитвайки се да преглътне възела в гърлото си, тя се наведе малко по-
близо, отвори уста и вкуси въздуха. - Не се надявай много! Може би не е това.“ Но тук миризмата
беше по-силна и идваше от долното чекмедже на това бюро.
И? Ако беше пистолет, тогава какво? Не можеше да го промъкне покрай Дарт. „Освен ако не
го застрелям. Но трябва да е зареден, а няма начин да проверя. Може дори да гръмне в ръката
ми, ако е стар и мръсен или ако механизмът му е замръзнал.“
Но Дарт трябваше да пишка. Тя плъзна очи в кос поглед. Момчето подскачаше в танца
„умирам да пикая“. „Умори го! Когато започне, ще имаш шанс.“
Бавно, колкото можеше, тя дръпна горното чекмедже. Дървото се беше издуло и се
съпротивляваше, но все пак отстъпваше със сърдит писък. От тежестта му и от глухия звук на
дърво, триещо се в дърво, можеше да познае, че е празно. Във второто имаше два чифта мъжко
бельо и три чифта чорапи на топка.
Докато затваряше второто чекмедже, Дарт не издържа и се стрелна извън къщата за лодки. В
следващия момент тя го видя да тича към дока. „Е, и това е начин да се стопи дупка за риболов.“
Без да губи и секунда повече, тя се наведе и напъна последното чекмедже. Не- отзивчивото
дърво се запъна в металния плъзгач. „Хайде! Не проваляй това! - Рискувайки едно бързо