Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
надникване покрай бюрото, тя видя Дарт да сваля ръкавиците си със зъби. - Минута и половина
максимум.“ Смазвайки нетърпението си, тя с мъка затвори чекмеджето, а после бавно го
издърпа обратно.
Този път то съдейства. „По дяволите!“ Два чифта джинси, два чифта панталони с джобове.
Миризмата на изгорял магнезий беше все още силна, но тя нямаше как да прерови всеки джоб,
преди Дарт да се върне.
- Хайде! - Алекс пъхна ръка под джинсите. - Моля те, боже, просто ми... - Тя ахна, когато
пръстите ѝ се свиха около гладък метал. - Няма начин! - каза. - Няма начин това да е...
Но беше.
Пистолет.
60
- Пени е убила някого? - Крис усети как челюстта му пада. - Кога? Кого?
- Е, по-скоро стана причина тя да умре. Преди около две години и половина. - С изморена
въздишка Хана се отпусна обратно на стола си. - Дълга история.
Преди две години и половина той беше втора година в гимназията. Саймън трябва да е бил
на шестнайсет. Исак Хьнтър беше казал, че Пени е година по-млада от Саймън.
- Дай ми кратката версия! В Рул ли си израснала, или си амиш, или...
- Бях. Напуснах преди години. - Тя сви рамене. - Исках повече. Училище, образование
отвъд осми клас. С Питър се запознахме в Хотън, когато бях първа година в Технологическия в
Мичиган. Той вече беше последна.
- Питър е ходил в колеж? - Той примигна от изненада. - Винаги съм мислел, че е бил
заместник-шериф, откакто е завършил гимназия или нещо такова.
- Едва ли. Беше технически асистент за моя първокурсен семинар по сравнителна
зоология, ръководеше лабораторията. Приятен човек. - Устата ѝ се изви в почти тъжна усмивка. -
Много убедителен, с мнение по всичко. Имаше едно кафене на една или две преки от реката -
„Сайберия“. Питър ме води там на няколко пъти след лабораторията. Взимахме си кафе и
седяхме пред библиотеката до канала Кийуинау.
Кийуинау. Крис имаше бегла представа, че това е някъде далеч на север и на изток.
- Никога не съм бил извън Мертън, докато не отидох в Рул.
- О, Кийуинау е много красив. Има мост между Хотън и Хенкок. Хенкок е много по-
малък град на Бакърения остров, точно отсреща през канала. След като го подминеш, на острова
няма буквално нищо друго чак до Горното езеро, освен ферми и игрища за голф, а после
пристанището на самия му край. Понякога мисля за него. Мисля, че може да се устроя там. -
Изражението ѝ стана замечтано. - Да нападна университетската библиотека, после да мина
покрай Хенкок, да намеря приятна изолирана ферма до езерото. Да ловя риба, да отглеждам
посеви, да чета книги. Би било добре.
Звучеше като нещо, на което той би се наслаждавал.
- Може би трябва да го направиш.
- Е, не мога да го направя сама, от една страна, а и трябва да стигна дотам, от друга. А
също така и да се надявам, че всички тези човекоядци са се изнесли от града. - Тя още веднъж
сви рамене. - Както и да е. Питър наистина обичаше училището. Голямата му страст беше остров
Роял. Непрекъснато говорехме какво трябва да направят за вълците.
- Вълци? Остров Роял? - беше като да слуша някой да му разказва приказка на чужд език.
- Къде е това?
- В Горното езеро. Национален парк е, но почти никой не ходи там. Трудно се стига. На
този остров правеха петдесетгодишно проучване върху популациите на вълци и лосове.
- Така ли? - Почувства се невероятно тъп. - Защо?
Тя го погледна.
- Роял е остров, но на него има вълци и лосове. Как са стигнали там?
- С плуване?
- Само лосовете. Вълците не могат да плуват толкова надалеч. Водещите учени се събраха
в университета в Хотън. Решиха, че вълците са преминали по ледени мостове много отдавна, но
вследствие на промените в климата между острова и сушата не е имало стабилна връзка от
средата на осемдесетте. Така че вълците са заседнали. Популацията им намалява през
последните десет години. Преди светът да изпадне в мрак, бяха останали около девет вълка.
Само два бяха женски. През летата Питър работеше на място. Упояваше вълци, събираше
образци, слагаше им нашийници, намираше трупове на лосове. Беше много страстен, смяташе, че вината за сьсипването на околната среда е наша. Мисля, че ако беше открил начин да
промъкне вълци на острова, щеше да го направи. Това е достойно за възхищение.
- Предполагам. - Крис усети гадно бодване на завист. Ако светът не се беше разпаднал, може би и той щеше да посещава лекции и да спори по етични проблеми на чаша кафе. - Как