Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Сандрина бе преместена в един от най-добрите градски бордеи, където започна да изкарва злато. Скоро след това узна какво е да носи копринени дрехи и скъпоценни камъни, да мие косата си всеки ден и да получава редовно храна. Стана специалистка в прилагането на разкрасяващи и ароматни кремове, течни масла, благовония и червила. Можеше да изглежда невинна като дете или зла като кешийска куртизанка, в зависимост от предпочитанията на клиента. Обучиха я на маниери и да говори кешийски и квегски, но най-важното — да се изразява като дама от обществото.
Тъй като похитителите й се погрижиха за образованието й и я научиха да чете и да пише, тя реши да им прости и потисна първоначалния си импулс да търси възмездие. Богинята учеше да се прощава. Но Сандрина се закле никога да не забравя.
Това, което можеше да им прости, бе пробуждането на апетита към неща, които бе по-добре да се избягват: твърде много вино, дрогата, към която бе пристрастена майка й, фините дрехи и бижута и най-вече — мъжката компания. Когато се раздели с тази професия, Сандрина бе получила тежък психически недъг — тя жадуваше да бъде докосвана само от мъже, от които се отвращаваше, и се ненавиждаше за това перверзно желание. Единствено строгата дисциплина на ордена й помогна душевният конфликт да не прерасне в нещо по-сериозно.
Когато излезе от съблекалнята, че младият клисар й каза:
— Отец-епископът иска да говори с вас, сестро.
— Тръгвам веднага — отвърна тя. — Знам пътя.
Момчето хукна да изпълнява друга задача, а Сандрина въздъхна. Отец-епископът й бе оставил само два дни за почивка, преди да й намери друга работа. Докато крачеше към канцеларията му, се надяваше да я вика за нещо толкова опасно, че само луд би се съгласил да го изпълни.
Стигна близкия ъгъл на храма и вдигна глава към малкото зарешетено прозорче. Вляво, до кралската корабостроителница, се виждаше дворецът на принца, който доминираше над целия град. Вдясно и доста по-близо бе разположен Храмовият площад, край който се помещаваха Орденът на Сунг и Храмът на Кахули. Имаше и други важни храмове, но тези двата изпъкваха над останалите. Запита се, не за пръв път, какъв ли щеше да е животът й, ако брат Матиас членуваше в друг орден.
Той бе първият божи човек, когото срещна, и първият от двамата мъже в живота й, към които чувствата й не бяха негативни — Сандрина обичаше брат Матиас, както дъщеря обича баща си. След три години в онзи луксозен бордей Шегаджиите я продадоха на един от най-богатите кешийски търговци, който до такава степен бе хлътнал по нея, че настоя да я купи и да я отведе в кешийския град Шамата. Тъй като виждаха в негово лице ползотворен сътрудник, макар търговецът да делеше поравно заниманията си с легален и нелегален бизнес, и въпреки че нямаха обичая да продават своите момичета — в Кралството търговията с роби бе забранена. — Шегаджиите охотно предоставиха услугите й срещу значителна сума в злато.
Тъкмо брат Матиас бе този, който спаси живота й и го промени. Не можеше да си спомни първата им среща, без да се смути, а и сега — преди срещата с отец-епископа — не бе моментът за подобни чувства, така че прогони спомените от ума си.
Влезе в скромната канцелария, обитавана от един от най-могъщите членове на ордена Щит на слабите. Само в Риланон имаше по-висок пост. Но макар че Великият майстор бе запазил церемониалната си отговорност, възрастта го бе лишила от способността да изпълнява реално задълженията си и седмината отци-епископи бяха поели тази тежест върху себе си. Напоследък се говореше, че отец-епископ Крийган е най-вероятният наследник за поста на Велик майстор.
За изненада на почти всички, които идваха в кабинета на отец-епископа, той не разполагаше с преддверие, нито пък отвън стояха монаси и чиновници, които да му помагат, и вратата винаги бе отворена. Обитателите на храма знаеха причината: вратата на отец-епископа бе широко отворена за всеки, който се нуждае от помощта му, но да се смили над последния Богинята, ако причината да го обезпокои не е сериозна.
Тя спря пред вратата и почака да я поканят. Спомни си първия път, когато дойде тук, току-що завършила обучението си в храма в Кеш. Беше се върнала в Крондор изпълнена със смесица от нетърпение и боязън, защото не се бе прибирала в града през петте години, откакто я бяха продали на кешиеца. Но само минута в компанията на отец-епископа бе достатъчна, за да я накара да забрави грижите си.