Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Той забеляза, че стои на прага, и й махна с ръка.
— Сандрина, има една работа, която ми се иска да поразучиш. — Тъй като не посочи някое от четирите кресла край стената, тя спря в средата на стаята и застана в почтителна поза.
Писалището му бе съвсем семпло, обикновена маса с правоъгълни кошници, в които бяха натрупани книжа. Помощниците на отец-епископа не можеха да се оплачат от липса на работа.
Някои биха го сметнали за хубав мъж, но Сандрина знаеше, че в поведението му има нещо, което ще ги накара да се стреснат — една арогантна увереност, че винаги е прав. Въпреки това тъкмо той бе човекът, който бе помогнал на някогашната крондорска блудница да започне живота си отново и в порядъчно русло, и тя винаги щеше да му е благодарна. И освен това не можеше да не признае, че неизменно успява да й намери най-интересните задачи.
— Готова съм, отче-епископе.
Той се усмихна и тя усети, че я залива вълна на задоволство.
— Да, ти винаги си готова.
Облегна се назад и я покани да се настани в някое кресло. Тя знаеше, че това означава продължителен разговор на сложни теми.
— Изглеждаш добре — отбеляза той. — Как си — от последната ни среща насам?
Сандрина знаеше, че е напълно наясно какво е правила през изминалата година, откакто за последен път я бе викал в канцеларията. Тогава я прати да разследва доклад за нечия нежелателна намеса в храмовото правораздаване в Свободния град Натал — който се оказа неверен, — след което трябваше да отпътува за далечното Крудийско херцогство, където имаше подозрения, че в едно забравено от бога селце се спотайва магьосник беглец на име Сиди. Последното също не отговаряше на истината. Но въпреки това тя представи на отец-епископа подробни доклади за срещата си с един побъркан магьосник, който бе навлязъл твърде навътре в Тъмното изкуство, и как бе спасила селяните от неговите набези. Малката му банда от черни призраци почти бе опустошила селцето и бе оставила оцелелите без припаси, с които да преживеят идващата зима. Сандрина се бе свързала с най-малкия син на Крудийския херцог, който се бе съгласил да прати помощ на селцето — баща му и по-големият му брат бяха напуснали замъка в Крудий, но момчето се справи чудесно със задачата.
Като цяло това се оказа важна, но прозаична задача, след като се справиха с побъркания магьосник. Петнайсетгодишният Хенри, вторият син на херцога, бе направил дълбоко впечатление на Сандрина. По тези места го наричаха Хал и той бе проявил както зрелост, така и решителност, докато действаше като посредник между заместниците на своя баща и един Непреклонен рицар от Храма на Дала. Пограничните селища, изглежда, често бяха по-скоро бреме, отколкото да носят полза на местните велможи: предоставяха почти незначителна реколта от бедната земя, а изискваха непропорционална по степен закрила от мародерстващи ренегати, нападения на таласъми, Тъмни елфи и каквито още злини обитаваха тези региони.
Сандрина бе прекарала по-голямата част от предишната година в Крудий и се бе върнала едва след като се увери, че селцето вече си е стъпило на краката. По пътя към Крондор се намеси в няколко дребни конфликта, като винаги вземаше страната на тези, които са по-малко или са обсадени и преследвани; опитваше се да възстанови равновесието и да намери мирно решение. Често се сблъскваше с ироничния извод, че трябва да прилага насилие, за да се справи с друго, по-голямо.
— Какви са заповедите ви, отче-епископе?
Той смръщи вежди.
— Какво, приключихме ли с размяната на любезности? Добре тогава, щом питаш. Какво знаеш за Върховете на Куор?
Сандрина помисли за миг преди да отговори. Ала отец-епископът едва ли разполагаше с излишно време, за да се опитва да го впечатли, така че накрая тя каза:
— Предполагам, много по-малко, отколкото ще ми кажете вие.
Той се засмя.
— Ти какво знаеш?
— Район на Кеш, на юг от Ролдем, изолиран и рядко заселен. Говори се, че от време на време там се отбивали контрабандисти, за да избегнат митническите кораби на Ролдем и Кеш, но това е почти всичко, което ми е известно.
— Там живее една раса, куор. От нея произхожда и името на района. Те на свой ред са защитавани, ако това наистина е правилният термин, от елфи. — Сандрина вдигна изненадано вежди. Доколкото й беше известно, елфи се срещаха само в северните земи на Крудий.
— Всъщност и за нас това е почти цялата информация. Ето защо решихме да пратим там наш човек.
— Мен ли, отче-епископе?
— Да — отвърна той. — Има едно селце на източния склон на полуострова, Акракон. Обитателите му са потомци на едно от най-непокорните племена в района, но отдавна са станали поданици на Кеш. Сега вече не създават проблеми, ала от известно време са тероризирани от мародерстващи пирати. Тонът на отец-епископа се промени. — Получаваме съобщения за тези пирати от близо десет години. Нямаме представа кои са и защо си правят труда да безпокоят крайбрежните селища… Той сви рамене. — Знаем само, че носят черни кърпи на главите, черни шапки и така нататък. Но откъде са се взели и на кого служат? Той отново повдигна рамене. — Бъди предпазлива, Сандрина, понякога в екипажите има магьосници. В първия доклад се споменаваше и демон.