Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
След като проучи предложението, генерал Мохамед покани Едуардо де Силвейра да посети Нигерия като негов личен гост, за да обсъдят заедно следващия етап от проекта. В отговор Де Силвейра прати телекс, че по принцип приема предложението, и изтъкна любезно, но категорично, че все още очаква възстановяването на онези един милион долара, изразходвани за първоначалното проучване на възможностите. Парите бяха преведени незабавно с телекс от Централната банка на Нигерия и Де Силвейра успя да намери четири последователни дни в своето разписание за „Новият проект за федерална столица“ — графикът му налагаше да пристигне в Лагос в понеделник сутринта, тъй като най-късно до четвъртък вечерта трябваше вече да е в Париж.
Потънал в мислите си, Едуардо не усети кога мерцедесът спря пред казармите „Додан“. Железните врати се отвориха и часовой в пълно бойно снаряжение козирува на генерала — чест, обикновено оказвана единствено при посещение на държавния глава. Черният мерцедес премина бавно през портите и спря пред личната резиденция на президента. На стълбите чакаше един бригаден генерал, за да отведе Силвейра при президента. Двамата мъже обядваха заедно в малко помещение, наподобяващо британска офицерска столова. Блюдото се състоеше от пържола, която едва ли би се харесала на който и да е южноамерикански кравар, оградена от зеленчуци, напомнящи на Едуардо за ученическите му години. Но той още не бе срещнал военен, който да си дава сметка, че един главен готвач е не по-малко важен от един добър ординарец. По време на обяда двамата разговаряха в най-общ план за проблемите, свързани с построяването на цял нов град насред екваториалната джунгла.
Първоначалната оценка за стойността на проекта бе един милиард долара, но Де Силвейра предупреди президента, че окончателната сума може да достигне и три милиарда, при което челюстта на президента леко увисна. Де Силвейра бе принуден да признае, че това е най-амбициозният проект, с който „Прентино Интернешънъл“ някога се е заемал, но побърза да изтъкне пред президента, че същото би се отнасяло и за която и да е друга строителна компания в света.
Определено играч, който не прибързва да използва своята най-силна карта, Де Силвейра изчака да сервират кафето, за да спомене факта, че току-що е спечелил, въпреки сериозната опозиция (включваща Родригес), договора да построи през джунглата на Амазонка магистрала с осем платна, която накрая ще се слее с панамериканската магистрала — втори по мащабност проект след този, който обсъждаха понастоящем в Нигерия. Впечатлен, президентът попита дали въпросната сделка няма да попречи на Де Силвейра да пристъпи към изпълнение на новия контракт по изграждането на столицата.
— Ще знам отговора на този въпрос след три дни — отвърна бразилецът, след което се ангажира пред държавния глава с нов разговор в края на визитата си, в който да го уведоми дали ще има готовност да продължи с проекта.
След обяда Едуардо бе закаран до федералния хотел „Палас“, където всичките шест етажа бяха предоставени на негово разположение. Неколцината гости, дошли в Нигерия за приключване на сделки само за някакви си милиони, бяха помолени да напуснат незабавно, за да освободят помещенията за Де Силвейра и неговия персонал, което предизвика недоволството им. Едуардо обаче нямаше и най-малка представа за предприетите мерки, тъй като за него винаги имаше подобаващо място, където и да се озовеше по света.
Шестте мерцедеса спряха пред хотела и полковникът го преведе през въртящите се врати и покрай рецепцията. През последните четиринайсет години Едуардо не се бе регистрирал в хотел, освен в случаите, когато го правеше под чуждо име, за да не разкрие самоличността на жената, която го съпровождаше.
Президентът на „Прентино Интернешънъл“ мина през фоайето и влезе в чакащия асансьор. Внезапно усети, че му призлява; краката му омекнаха. В ъгъла на кабината стоеше набит, оплешивяващ възпълен мъж. Беше облечен в износени джинси и тениска и енергично отваряше и затваряше уста, дъвчейки дъвка. Двамата мъже останаха колкото се може по-далеч един от друг, като никой от тях не даде и най-малък знак, че познава другия. Асансьорът спря на петия етаж и Мануел Родригес — президент на „Родригес Интернешънъл“ ООД, слезе, оставяйки зад гърба си онзи, който в продължение на трийсет години бе неговият най-отявлен съперник.