Куртоазни новели-ле

А с дамата какво ли става? Затваря я мъжът ревнив в един донжон от мрамор сив [660] и там тя ден и нощ въздиша и страда… Как да се опише едно безименно мъчение, което трае в продължение на повече от две лета! [665] Как тя да заглуши скръбта и онзи непреодолим копнеж по рицаря любим! „Гижмар, защо така зловеща оказа се онази среща? [670] Тъгата ми е тъй голяма, че предпочитам да ме няма на този свят. Прости ми, Боже, че бих избягала, да можех, за да потъна там, където, [675] уви, погълна го морето“.         Тя до вратата приближава, не вижда нито ключ, ни брава, и без изобщо да се спира, чак до морето се добира, [680] където веят се платната на кораб, който за скалата привързан е с въжета здрави. Там иска тя да се удави, подтиквана от мисълта, [685] че тук намерил е смъртта Гижмар. На кораба се качва и прави няколко разкрача, треперейки, но без да спре да мисли, че е най-добре [690] в морето да потърси мир… През морската безкрайна шир, поел курс към Бретан далечен, се носи корабът й вече. В зори той стига замък чуден, [695] където е отдавна буден сеньор Мериадук, защото повел е той война жестока със свой съсед. Но щом надниква и вижда кораб, той извиква [700] на шамбелана си да идат на кораба. И що да видят: красива дама — и те в нея се вглеждат като в дивна фея. Безкрайно радостен изглежда [705] Мериадук. Щом той отвежда красавицата в крепостта, го осенява мисълта, че е от знатен род… Такава безумна страст го завладява, [710] каквато в този свят едва ли могла би друга да запали. Тогава с дамата красива при своята сестра отива и я на нея поверява. [715] Сестрата щедро надарява дошлата в замъка й дама и й оказва чест голяма, но тя е все тъй натъжена. Мериадук, с душа ранена [720] и от любовен плам обзета, разкрива що му е в сърцето, но си остава неразбран. А тя дарения колан показва му, като се врича, [725] че никой друг не ще обича освен мъжа, който успее токата й да разкопчее. Той казва й, обзет от яд: — Един млад рицар в този град, [730] със вързана на възел риза, понякога, като излиза сред хората, твърди, че няма да вземе за съпруга дама, която не успее бърже, [735] без нож, тоз възел да развърже. Да не е вързан той от вас?         При тези думи тя в несвяст изпада и напред залитва. Той я прихваща и опитва [740] с ръка токата да отвори, но не сполучва да го стори. Мнозина други научават за случая, но не успяват, уви, да й свалят токата. [745]