Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
А с дамата какво ли става?
Затваря я мъжът ревнив
в един донжон от мрамор сив [660]
и там тя ден и нощ въздиша
и страда… Как да се опише
едно безименно мъчение,
което трае в продължение
на повече от две лета! [665]
Как тя да заглуши скръбта
и онзи непреодолим
копнеж по рицаря любим!
„Гижмар, защо така зловеща
оказа се онази среща? [670]
Тъгата ми е тъй голяма,
че предпочитам да ме няма
на този свят. Прости ми, Боже,
че бих избягала, да можех,
за да потъна там, където, [675]
уви, погълна го морето“.
Тя до вратата приближава,
не вижда нито ключ, ни брава,
и без изобщо да се спира,
чак до морето се добира, [680]
където веят се платната
на кораб, който за скалата
привързан е с въжета здрави.
Там иска тя да се удави,
подтиквана от мисълта, [685]
че тук намерил е смъртта
Гижмар. На кораба се качва
и прави няколко разкрача,
треперейки, но без да спре
да мисли, че е най-добре [690]
в морето да потърси мир…
През морската безкрайна шир,
поел курс към Бретан далечен,
се носи корабът й вече.
В зори той стига замък чуден, [695]
където е отдавна буден
сеньор Мериадук, защото
повел е той война жестока
със свой съсед. Но щом надниква
и вижда кораб, той извиква [700]
на шамбелана си да идат
на кораба. И що да видят:
красива дама — и те в нея
се вглеждат като в дивна фея.
Безкрайно радостен изглежда [705]
Мериадук. Щом той отвежда
красавицата в крепостта,
го осенява мисълта,
че е от знатен род… Такава
безумна страст го завладява, [710]
каквато в този свят едва ли
могла би друга да запали.
Тогава с дамата красива
при своята сестра отива
и я на нея поверява. [715]
Сестрата щедро надарява
дошлата в замъка й дама
и й оказва чест голяма,
но тя е все тъй натъжена.
Мериадук, с душа ранена [720]
и от любовен плам обзета,
разкрива що му е в сърцето,
но си остава неразбран.
А тя дарения колан
показва му, като се врича, [725]
че никой друг не ще обича
освен мъжа, който успее
токата й да разкопчее.
Той казва й, обзет от яд:
— Един млад рицар в този град, [730]
със вързана на възел риза,
понякога, като излиза
сред хората, твърди, че няма
да вземе за съпруга дама,
която не успее бърже, [735]
без нож, тоз възел да развърже.
Да не е вързан той от вас?
При тези думи тя в несвяст
изпада и напред залитва.
Той я прихваща и опитва [740]
с ръка токата да отвори,
но не сполучва да го стори.
Мнозина други научават
за случая, но не успяват,
уви, да й свалят токата. [745]
Перейти на страницу: