Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Цветни петна нашариха полезрението му, танцуваха, събираха се, сякаш да се слеят в хомогенна маса. Мегодонтът беше съвсем близо. Андерсън усещаше миризмата на дъха му.
Цветните петна се сляха в едно. Мегодонтът надвисна над него, силует от ръждива кожа и древен гняв. Вдигна крак да го размаже. Андерсън се претърколи на една страна. Не можеше дори да пълзи. Пръстите му дращеха по цимента като паяк върху лед. Невъзможно бе да избяга, нямаше време. „О, божичко, не искам да умра така. Не тук. Не по този начин…“ Чувстваше се като гущер със затисната опашка. Не можеше да стане, не можеше да избяга, щеше да умре на каша под крака на гигантски слон.
Мегодонтът изпъшка. Андерсън погледна през рамо. Звярът беше свалил крака си и се олюляваше като пиян. Замете пода с хобота си, после задните му крака внезапно се сгънаха като кашкавалени. Чудовището седна на дупе. Гледката беше нелепа — исполинът приличаше на кученце. Изражението му беше някак озадачено, изненаданото изражение на пияница, който внезапно е открил, че няма контрол над тялото си.
Предните му крака се подгънаха бавно и животното се срути със стон на покрития със слама и слонски изпражнения под. Очите му се изравниха с очите на Андерсън. Мегодонтът го погледна и примигна объркано, почти по човешки. Хоботът му се протегна отново към него и изплющя тромаво, истински питон от мускули и инстинкти, но лишен от координация. Челюстта му провисна, животното дишаше тежко. Горещият му дъх заля Андерсън като отворена пещ. Хоботът го побутна. Побутна го още малко. Но не успя да го хване.
Андерсън бавно изпълзя извън обхвата му. Надигна се на колене, после стисна зъби и се изправи. Залитна замаян, стъпи здраво и се изправи. Мегодонтът го следеше с едно от жълтите си очи. Яростта беше изчезнала. Клепачите с дълги мигли примигнаха. Андерсън се запита за какво ли си мисли животното. Дали усеща невралната чума, която вилнее в тялото му. Дали разбира, че краят му наближава. Или просто се чувства уморено.
Изпита нещо близко до печал. Четирите неравни овала на дивашки отрязаните бивни приличаха на мръсни кръпки с диаметър трийсетина сантиметра. По коленете на животното имаше ожулвания, корички и лишеи загрозяваха устата му. Погледнат отблизо и умиращ, с парализирани мускули и усилно повдигащи се ребра, мегодонтът беше просто изтормозено животно, за което са се грижили зле. Бедното чудовище не беше създадено за битки.
Мегодонтът издиша за последно. Тялото му се отпусна безжизнено.
Хора се появиха около Андерсън, викаха, дърпаха го, опитваха се да помогнат на ранените и да разпознаят мъртвите. Хора с червено-жълтите цветове на синдиката, със зелените униформи на „Жива вода“. Водачите се катереха по гигантския труп.
За миг Андерсън си представи Йейтс — как стои до него, пуши беладона и злорадства. „А рече, че до месец ще се махнеш.“ После видя до себе си Хок Сенг с тихия глас и черните дръпнати очи. Старецът посегна към врата му, докосна го и когато дръпна ръка, костеливите му пръсти бяха мокри и червени.
2.
— Вдигай! — извика Хок Сенг. Пом, Ну, Кукрит и Канда напрегнаха мишци, стиснали строшеното вретено, и дръпнаха силно да го измъкнат от люлката му, като треска, забила се в кожата на гигант. Повдигнаха го, колкото момичето Маи да се вмъкне отдолу.
— Нищо не виждам! — извика момичето.
Мускулите на Пом и Ну се издуха като корабни въжета от усилието да не отпуснат вретеното. Хок Сенг коленичи и подаде на Маи фенер. Пръстите ѝ бръснаха неговите и нискоенергийното светоизлъчващо устройство изчезна в мрака. Лампата беше по-ценна от момичето. Хок Сенг се молеше мъжете да не изпуснат вретеното, докато Маи е долу.
— Е? — извика след минута. — Счупена ли е?
Отговор не дойде. Хок Сенг се надяваше момичето да не се е заклещило някъде. Седна на пода и зачака Маи да приключи с проверката.
Фабриката беше като разбунен кошер, работници търчаха напред-назад в опит да възстановят реда. Мъже пъплеха по трупа на мегодонта, членове на синдиката с лъскави мачетета и гигантски касапски триони. Ръцете им бяха почервенели от кръвта на планината месо, която се опитваха да разфасоват. Кръвта се стичаше на ручейчета там, където мъжете деряха кожата на ивици, разкривайки светлите мускули отдолу.
Хок Сенг неволно потръпна. Гледката му напомняше за други трагедии, други кръвопролития, други промишлени злополуки, за начина, по който беше разфасован собственият му народ. Толкова хубави складове бяха унищожени тогава. Толкова добри хора си отидоха. Помнеше как Зелените ленти дойдоха с мачететата си и скоро след това неговите складове пламнаха. Юта, тамаринд и пружинници изгоряха на пепел в пожара. Лъскави мачетета улавят светлината на пламъците… Хок Сенг примигна и потисна спомените. Напомни си да диша.