Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
В стаята имаше двайсетина души, насядали по столове, канапета и по пода. Тук беше
много по-тихо. Момичето, което дойде при мен и ми предложи джойнт, заговори с дрезгав
шепот, който сякаш прокара длан през късо подстриганата ми коса.
— Искаш ли да се надрусаш? — зададе ми тя реторичен въпрос и ми поднесе джойнта
със свръхестествено дълги пръсти.
— Закъсняла си — побърза да се намеси Лиса и пое джойнта. — Съдбата те е
изпреварила, Ануш.
Тя дръпна от джойнта и го върна на момичето.
— Това е Анушка — представи я Лиса.
Ръкувахме се и дългите пръсти на Анушка се сключиха около дланта ми.
— Анушка се занимава с пърформанс — обясни Лиса.
— Не думай! — възкликнах.
Анушка се наведе и ме целуна нежно по врата, а пръстите й обхванаха тила ми.
— Кажи ми кога да спра — пошепна тя.
Тя ме зацелува по шията, а аз бавно извърнах глава, докато погледът ми срещна погледа
на Лиса.
— Знаеш ли, Лиса, ти беше права. Приятелите ти много ми харесват. И наистина ми е
приятно в галерията, макар и да не го очаквах.
— Стига вече. — Лиса издърпа Анушка. — Шоуто свърши.
— Бис! — пробвах аз.
— Без бисове. — Лиса ме бутна да седна на пода до един трийсет и няколко годишен
мъж.
Главата му беше избръсната и яко лъщеше; носеше оранжево-червена курта пижама[10].
— Това е Риш. Той подбра изложбата и също излага свои работи. Риш, това е Лин.
— Здрасти. — Риш се ръкува с мен. — Хареса ли ти изложбата?
- Пърформансът е забележителен — отвърнах и се огледах за Анушка, която се
навеждаше, за да захапе следващата си жертва, и не срещаше никаква съпротива от нейна
страна.
Лиса ме плясна силно над лакътя.
— Шегувам се. Всичко е много хубаво. И се е събрала много публика. Поздравления.
— Дано са настроени и да купуват — изрече гласно мисълта си Лиса.
— Ако не са, Анушка може да ги убеди. Тя пак ме плясна по ръката.
— А и винаги можеш да пратиш Лиса да ги напляска.
— Извадихме късмет. — Риш се усмихна и ми подаде джойнта.
— Не, благодаря. Никога не пуша, когато возя пътник. Късмет в какъв смисъл?
— Без малко изложбата да се размине. Видя ли голямата картина с Рама? Оранжевата?
Голямата картина, предимно в оранжево, бе окачена до каменната скулптура на Енкиду.
Не разбрах веднага, че поразителната централна фигура изобразява индуисткия бог.
— Нравствената полиция на смахнатата религиозна десница… — заобяснява Риш. —
Нарекли са се Копието на Карма. Чули за картината и се опитаха да ни попречат. Свързахме
се с бащата на Тадж. Той е високопоставен адвокат, има връзки с главния министър и
издейства съдебна заповед, която ни позволи да открием изложбата.
— Кой я е рисувал?
— Аз — отвърна Риш. — Защо?
— Какво преди всичко те накара да я нарисуваш?
— Да не ми казваш, че има неща, които не бива да рисувам? — Питам те защо реши да
го направиш.
— Заради свободата на изкуството — отвърна Риш.
— Вива ла револусион — измърка Анушка, седна в Риш и се отпусна в скута му.
— Чия свобода? — попитах. — Твоята или тяхната?
— Копието на Карма? — подсмихна се Розана. — Ненормални фашистки копелета, всичките до един! Те нищо не струват. Някаква периферна групировка. Никой не ги слуша.
— Периферията обикновено си пробива път до пренебрегващия я или оскърбяващия я
център.
— Какво? — изломоти Розана.
— Вярно е, Лин — съгласи се Риш. — И те упражняват насилие. Съмнение няма. Но
действат главно в регионалните центрове и по селата. Пребиват свещеници, изгарят тук-там
по някоя църква, такива работи. В Бомбай те никога няма да привлекат много последователи.
— Шибани злостни фанатици! — изплю се гневно един брадат младеж с розова риза. —
Те са най-големите тъпаци в света!
— Не мисля, че е редно да говориш така — обадих се кротко.
— Току-що го изрекох! — озъби се младежът. — Тъй че майната ти, аз току-що го
изрекох. Значи мога.
— Добре, исках да кажа, че няма как да го кажеш и то да стане валидно. Да го изречеш
можеш, то е ясно. Можеш да кажеш и че луната е украса за празника Дивали[11], обаче няма
да е вярно. Просто не важи да кажеш, че всички, които ти се противопоставят, са тъпаци.
— А какви са тогава? — попита Риш.
— Мисля, че ти познаваш и тях, и начина им на мислене по-добре от мен.
— Не, сериозно. Изясни се, моля те.