Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
подадох.
— Какво става, Скорп?
— Заради оня тип. — Той дръпна силно от джойнта и изпусна дима. — Оня с тъмния
костюм. От ЦРУ. Тая работа ме подлуди бе, човек! Не мога да си връткам далаверите на
улицата. Не мога да заговарям туристите. Навсякъде ми се привижда той, все това си
представям — как разпитва за мен. Оня твоя Навин, детективът, успя ли да разбере нещо?
Поклатих глава.
— Едно от момчетата го проследи до Бандра, но му свършили парите за такси и го
загубило. Нямам вести от твоя човек Навин. Помислих си, че ти може да си чул нещо.
— Не. Нищо засега.
— Страх ме е, Лин. — Тръпки на страх полазиха по гръбнака на Джордж Скорпиона. —
Всичките улични момчета се пробваха. Нищо. Не купува дрога, не пие, даже бира не близва.
Никакви мадами.
— Ще я оправим тази работа, Скорп. Не се безпокой.
— Смахната работа — намръщи се Скорпиона. — Абе, побърквам се, казвам ти!
Извадих от джоба си пачка банкноти от по сто рупии и му я дадох. Скорпиона ги пое
колебливо, но после ги набута в един джоб, скрит от вътрешната страна на ризата му.
— Благодаря, Лин. — Той вдигна бързо очи и се взря в моите. — Аз чаках тук да те
помоля за помощ, защото не съм излизал на улицата. Пазачът ми каза, че още те няма. Но
после те видях, че си с Лиса, а пред нея не можех да се покажа. Не ми се щеше да ти искам
пари пред нея. Тя има твърде високо мнение за мен.
— Всички понякога изпадаме в нужда. А мнението на Лиса за теб е високо, независимо
дали си закъсал с парите.
Той се просълзи. Не исках да го гледам как плаче.
— Чуй сега, вие с Близнака… — Поведох го обратно през улицата. — Запасете се, купете това-онова, вземете си стая във „Франтик". Останете там няколко дена. Ние ще
разберем кой е оня тип и ще се оправим с тази работа, става ли?
— Става. — Той стисна ръката ми. Неговата трепереше. — Смяташ, че във „Франтик"
няма страшно, нали?
— Хотел „Франтик" е единственият, в който ще търпят вас и вашия начин на живот, Скорп.
— А… Да…
— Този тайнствен мъж няма да успее да проникне през тамошната рецепция. Не и с
костюм. Кротувайте си, във „Франтик" нищо не ви застрашава, докато изясним каква е тази
работа.
— Добре, добре.
Той си тръгна, прегърбил източеното си тяло под увисналите клонки на плета. Гледах го
как крачи с нощната походка на обитателите на улицата: бавна и безгрижна в светлината на
нощните лампи — „аз съм Честния Джо и нямам нищо за криене", а после по-забързана в
тъмните участъци на улицата.
Пъхнах банкнота от двайсет рупии в ръката на застаналия до мен пазач и изкачих
мраморните стъпала до апартамента. Докато се къпех, Лиса застана на вратата на банята и аз
й казах за белокосия преследвач на Джордж Скорпиона.
— Но кой е този тип? — попита тя, щом излязох от душа. — Какво иска от Зодиите?
— Отде да знам. Навин Адеър — онзи, за когото ти разказах преди, сещаш ли се? Той го
надушва, че е адвокат. Може и да е прав. Сече му умът на това момче. Така или иначе ще го
разберем кой е.
Отново сух, се стоварих на леглото до Лиса и главата ми се отпусна върху атлазения
повей на гърдата й. От тази позиция виждах цялото й голо тяло чак до пръстите на
стъпалата.
— Розана те харесва — отклони тя темата на разговора, като елегантно отмести и двата
си крака вляво.
— Съмнявам се.
— Защо? Какво се случи между вас?
— Нищо… не се е случило.
— Станало е нещо, докато си разговарял с нея навън. Ти какво каза?
— Ние само… говорихме за Гоа.
— О, не — въздъхна тя. — Тя е луда по Гоа.
— Както открих и аз.
— Но тя действително те харесва. Без значение какво си казал за Гоа.
— Аз… не съм на същото мнение.
— А, да. Тя несъмнено изпитва същевременно и неприязън към теб. Но определено те
харесва.
— За какво говориш?
— Така се беше ядосала, че й идеше да те удари, когато излязох.
— Нима? Аз си мислех, че сме се споразумели.
— Беше готова да те цапне, значи много те харесва.
— А… Как така?
— Беше толкова сърдита, че й идеше да те удари, а тя дори не те познава, разбираш ли?
Не разбирах, но това не беше необичайно: Лиса умееше да затормозява общуването по
свой си начин.