Сянката на планината

миналото бе просто пясък в новата надигнала се вълна срещу бреговете на Островния град.

Политически главорези размахваха бухалки от каросерии на камиони, а мафиотските банди

от по двайсет-трийсет човека се бяха разраснали до стотици. Ние сме онова, от което се

страхуваме, и в града мнозина от нас се страхуваха от безразсъдните дни на разплата.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

НА БАВЕН ХОД СЕ ВЪРНАХМЕ към острия завой на „Марин Драйв" и поехме покрай

огърлицата от отражения върху спокойните води на залива. Първият проблясък на звездното

море отново ни разговори, щом завих с мотора към автомобилната алея на нашата жилищна

сграда, подминах козирувалия ми пазач и навлязох в покрития паркинг.

— Ти се качвай горе, а аз ще изчистя мотора — казах на Лиса.

— Сега ли?

— Сега. Веднага се качвам.

Щом чух стъпките на Лиса по мраморните стъпала, се обърнах към пазача, кимнах му и

я посочих. Той разбра, че искам да я последва, и хукна бързо подире й, като прескачаше по

две стъпала наведнъж.

Чух я как отваря вратата на апартамента и пожелава лека нощ на пазача. Бързо се

прокраднах към тротоара през един страничен вход и тръгнах покрай оградата от разлистен

жив плет около паркинга на жилищната сграда.

На завоя към паркинга бях забелязал как един прегърбен силует се дръпна в тъмното

под високия плет. Някой се криеше там.

Извадих нож и тихомълком се приближих до мястото край входа, където го бях видял.

Един мъж ми се изпречи на пътя, с гръб към мен, и се запъти към паркинга.

Беше Джордж Скорпиона.

— Лин! — чух го да шепне. — Лин, там ли си още?

— Скорпион, какви ги вършиш, по дяволите? — обадих се иззад гърба му и той

подскочи.

— Уф, Лин! Щях да напълня гащите от страх! Намръщих се — исках обяснение.

Мирният договор, влязъл в действие след последната голяма война между мафиотските

банди в южен Бомбай, вече не беше в сила. Младежите, били се в онази война или

преговаряли за примирието, се нападаха помежду си против правилата, написани с кръвта на

по-достойни мъже. В нашия район също имаше нападения на враждуващи банди. Аз бях

постоянно нащрек, а сега се ядосах на себе си, че без малко не навредих на приятел.

— Момчета, нали ви казах, не се промъквайте тайно към хората.

— Разбирам… Извинявай… — нервно заговори той, като се оглеждаше наляво-

надясно. — Заради… заради…

Уплахата притискаше гърдите му и не можеше да изцеди думите. Огледах се къде да

поговорим.

Не можех да вляза на паркинга със Скорпиона. Той живееше на улицата, спеше във вход

и ако някой от сградата го видеше на двора, щеше да има оплаквания. Тези оплаквания не ме

притесняваха, но знаех, че ще струват на пазача работата му.

Прихванах Скорпиона над лакътя и поведох високия слаб канадец през улицата към една

срутена каменна стена, потънала в мрака. Седнахме в тъмното, запалих джойнт и му го