Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
отминавах сградата. Водопад от спомени нахлу болезнено в мислите ми — вонята на
отворените нужници, тълпата мъже, борещи се за малко по-чисто местенце близо до вратата.
На следващия ъгъл свърнах, влязох през входа в двора на „Вила Бомон" и паркирах
мотора си. Кимнах на пазача и прескачайки през три стъпала, се втурнах към апартамента на
третия етаж.
Позвъних няколко пъти и влязох. Минах през всекидневната към кухнята, като
мимоходом оставих чантата си и ключовете на масата. Не я заварих нито там, нито в кухнята
и пак се върнах във всекидневната.
— Здравей, мила! Прибрах се! — провикнах се с американски акцент.
Смехът й избликна иззад разветите завеси на терасата. Бутнах ги настрана и я заварих
коленичила и заровила ръце в пръстта на градинката колкото един отворен куфар. Малко ято
гълъби се тълпеше около нея — кълвяха трохи и шумно си досаждаха взаимно.
— Хвърляш толкова труд, за да направиш градина тук, момиче — заявих, — а после
оставяш птиците да я изпотъпчат.
— Ти не разбираш — отвърна Лиса и обърна към мен аквамариновите си очи. — Аз
правя тази градинка, за да доведа птиците. Точно да дойдат птиците исках преди всичко.
— Ти си моето птиче ято — казах, когато се изправи да ме целуне.
— Прелест! — възкликна насмешливо тя. — Писателя, ето го пак!
— И страшно много се радва да те види. — Усмихнах се и я повлякох с мен към
спалнята.
— Мръсни са ми ръцете! — запротестира тя.
— На това се надявам.
— Не, сериозно! — разсмя се тя. — Трябва да вземем душ…
— На това се надявам.
— Ти трябва да вземеш душ! — настоя тя, като се извърна от мен. — И да се преоблечеш, веднага!
— Да се обличам? — върнах й присмеха аз. — Нямаме никаква нужда от някакви си
смрадливи дрехи!
— Напротив, имаме. Излизаме.
— Лиса, току-що се върнах. Нямаше ме две седмици.
— Почти три седмици — поправи ме тя. — И ще имаме време в изобилие да се
поздравим, преди да си пожелаем лека нощ. Обещавам.
— Този поздрав ми звучи направо като сбогуване.
— Сбогуването винаги започва с поздрав. Бягай под душа.
— Къде отиваме?
— Ще си във възторг.
— Това значи, че ще е непоносимо, нали?
— В художествена галерия.
— Направо върхът.
— Я си гледай работата! — разсмя се тя. — Тези типове ги бива. Откачени са, Лин.
Истински художници. Ще се влюбиш в тях. А изложбата е много важна. И ако не побързаме, ще закъснеем. Толкова се радвам, че се върна навреме.
Навъсих се.
— Стига де, Лин! — засмя се тя. — Та какво ще остане, ако го няма изкуството?
— Секс — отвърнах. — И храна. И пак секс.
— В галерията ще има храна колкото искаш. — Тя ме затика към банята. — А само си
помисли колко благодарно ще е твоето малко птиче ято, когато се прибереш от галерията, в
която то страшно, ама страшно много иска да го заведеш и където ще пропуснем събитието, ако веднага не се пъхнеш под душа!
Влязох в кабината и тъкмо събличах фланелката си през главата, когато тя пусна душа
зад мен. Водата се изля върху гърба и панталоните ми.
— Ей! — креснах. — Това са ми най-хубавите джинси!
— И не си ги свалял от седмици — провикна се тя от кухнята. — Тази вечер си сложи
по-нехубавите джинси, ако обичаш.
— Дори още не съм ти дал подаръка! — извиках. — Ей тук, в джоба на джинсите е, които ти току-що накваси!
Тя се появи на вратата.
— Купил си ми подарък?
— Разбира се.
— Добре. Много мило. Дай да го видим по-късно. И пак се изплъзна от поглед.
— Да, хайде — извиках. — След партито в галерията.
След като излязох от банята, я чух да си тананика една филмова песен на хинди. По
чиста случайност или пък поради усуканата спирала на синхронността в любовта това бе
същата песен, която и аз си бях тананикал на улицата само преди няколко часа, докато се
разхождахме с Викрам и Навин.
И после, докато се приготвяхме, продължихме да си пеем същата песен заедно.
Уличното движение в Бомбай е система, създадена за малки слончета от акробата. След
двайсет забавни минути с мотора стигнахме до „Кумбала Хил", богаташки квартал, прегърнал ханша на най-престижната планина в южен Бомбай.
Спрях с мотора на паркинга срещу скандалната модна галерия „Бекбийт", в началото на
добропорядъчната модна улица „Кармайкъл Роуд". Пред галерията спираха скъпи модни коли