Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Готвеха се за нападение.
Тим постъпи по единствения възможен начин. С пластмасовата карта отвори най-близката врата и бутна Лекс вътре. Докато вратата бавно се затваряше зад тях, рапторите със съскане се хвърлиха напред.
Хижата
Иън Малкълм си поемаше дъх, като че ли му беше за последен път, и с безжизнен поглед наблюдаваше рапторите. Хардинг измери кръвното му налягане, намръщи се и пак го измери. Ели Сатлър се беше загърнала в едно одеяло и трепереше от студ. Мълдун седеше на пода, облегнат на стената. Хамънд мълчаливо гледаше нагоре. Всички напрегнато се вслушваха в шумовете, идващи от радиостанцията.
— Какво стана с Тим? — попита Хамънд. — Още ли не се обажда?
— Не зная.
— Ама са грозни, нали? — каза Малкълм. — Ужасно грозни.
— Кой можеше да допусне, че ще се случи? — поклати глава Хамънд.
— Малкълм явно го допускаше — обади се Ели.
— Не съм го допускал — поправи я Малкълм. — Изчислих го.
— Стига вече, моля ви — въздъхна Хамънд. — От часове той ми повтаря като курдисан: „Нали ти казах?“ Никой не е искал да се случи.
— Но тук изобщо не става дума за желание — обади се Малкълм, без да отваря очи. Говореше бавно заради големите дози успокоително. — Въпросът е в това, какво си мислиш, че можеш да постигнеш. Когато ловецът тръгва из джунглата да търси храна за семейството си, нима той се надява да подчини природата? Не. Знае, че природата е по-силна от него, че е неспособен да я разбере, още по-малко пък да я подчини. Може би се моли на природата да го храни и занапред. Моли се, защото знае, че не може да я покори, че зависи от нея. Но ти решаваш, че си неподвластен на природата. Решаваш да я подчиниш и от този момент нататък те очакват големи беди, защото целта ти е непостижима. И все пак си създал системи, които изискват от теб да постигнеш тази цел. Ала ти не си в състояние да го направиш — нито до сега, нито в бъдеще. Не смесвай понятията. Човек може да построи кораб, но не и да създаде океан. Може да построи самолет, но не и да създаде въздуха. Силите ни са много по-малки, отколкото въображаемият ни разум ни позволява да мечтаем.
— Нищо не разбирам — въздъхна Хамънд. — Къде изчезна Тим? Имах чувството, че ще се справи.
— Сигурен съм, че се опитва да овладее положението — каза Малкълм. — Както и всички останали.
— Ами Грант? Къде се загуби и той?
Грант спря пред задния вход на сградата за посетители, откъдето беше излязъл преди двайсет минути. Завъртя дръжката, но вратата се оказа заключена. Тогава забеляза малката червена светлинна. Ключалките на вратите отново бяха задействали. По дяволите! Той хукна към главния вход, влезе през разбитите врати във фоайето и се спря при бюрото на пазача. Отнякъде се чуваше съскането на радиостанция. Грант тръгна към кухнята да търси децата. Кухненската врата беше отворена, ала децата ги нямаше.
Качи се на горния етаж, но се натъкна на стъклената преграда с надпис „ВХОД САМО ЗА УПЪЛНОМОЩЕНИ СЛУЖИТЕЛИ“, а вратата се оказа заключена. Трябваше да намери отнякъде пластмасова карта, за да продължи нататък. Нямаше друг начин.
Откъм коридора зад вратата се чуваше ръмженето на рапторите.
Влечугото докосна с грапава кожа лицето на Тим и разкъса с нокти ризата му. Момчето се просна по гръб и се разпищя от уплаха.
— Тими! — изкрещя Лекс.
Тим бързо се изправи на крака. Малкият велоцираптор беше кацнал на рамото му, като цвъртеше и скимтеше уплашено. Тим и Лекс се намираха в бялата детска стая. По пода бяха разхвърляни играчки: жълта топка, кукла и пластмасова дрънкалка.
— Това е малкият раптор — каза Лекс и посочи животинчето, впило нокти в рамото на Тим.
Рапторчето сгуши глава във врата на Тим. „Горкото, сигурно умира от глад“, помисли си той.
Лекс се приближи, рапторът скочи на рамото й и потърка глава във врата й.
— Защо прави така? — попита тя. — Страх ли го е?
— Не зная — отвърна брат й.
Тя върна животинчето на Тим. То продължи да цвърти и писука, като възбудено скачаше по рамото му. Непрекъснато въртеше глава и се оглеждаше. Несъмнено беше превъзбудено и…
— Тим — прошепна Лекс.
Вратата към коридора не се беше заключила след като двете деца бяха влезли в стаята, и сега през нея нахлуха възрастните раптори — първо един, а след него и втори.