Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Малкото животно продължаваше възбудено да цвърти и да подскача по рамото на Тим. Момчето се чудеше как да се измъкнат. Може би новороденото щеше да отвлече вниманието на възрастните велоцираптори. Той изтръгна ноктите му от рамото си и го запрати към големите животни. Малкото се приземи пред тях и се замота в краката им. Първият раптор наведе глава и внимателно го подуши.
Тим хвана Лекс за ръка и я поведе навътре в помещението. Трябваше да намери врата, някакъв изход…
Зад гърба им се чу пронизителен писък. Момчето се обърна и видя тялото на новороденото, което се подаваше от устата на възрастния раптор. Вторият велоцираптор пристъпи, захапа малкото за краката и се опита да го издърпа от челюстите на първия. Двата раптора се сбиха за плячката си, която продължаваше да писука. По пода закапаха едри капки кръв.
— Изядоха го! — възкликна потресена Лекс.
Двата раптора продължаваха да се бият за останките от малкото, като се отдалечаваха за миг един от друг, а после си блъскаха главите. Най-сетне Тим намери врата, която се оказа незаключена, и влезе в съседната зала, влачейки Лекс след себе си.
Бледата зелена светлина в помещението му подсказа, че се намират в лабораторията за екстрахиране на ДНК. За разлика от предния ден лабораторията беше безлюдна. Тим видя само редиците стереомикроскопи и екраните с висока разделителна способност, на които се виждаха огромни черно-бели неподвижни изображения на различни насекоми. Бяха мухите и комарите, хапали динозаврите преди милиони години и смукали кръвта, която бе послужила за създаването на динозаврите в парка. Децата притичаха през лабораторията, зад тях се чуваха пръхтенето и ръмженето на преследващите ги раптори, които все повече се приближаваха. Стигнаха дъното на помещението и минаха през някаква врата, явно с алармена система: докато тичаха по тесния коридор зад нея, лампите над главите им светваха и угасваха и се чуваше пронизителният писък на сирена. Коридорът, по който бягаха, ту се осветяваше, ту потъваше в тъмнина. Въпреки воя на сирената Тим чуваше все по-близкото ръмжене на рапторите. Лекс хлипаше и проплакваше от страх. Брат й видя друга врата с познатата синя табела, предупреждаваща за биологичен риск, блъсна я и тичешком влезе в следващия коридор. Ненадейно се сблъскаха с нещо голямо и Лекс изпищя от ужас.
— Спокойно, деца — чуха над себе си някакъв глас.
Тим примигва, не вярвайки на очите си. Пред тях стоеше доктор Грант, а до него — господин Дженаро.
Докато стоеше пред заключената врата в коридора, Грант се бе досетил, че мъртвият пазач долу във фоайето сигурно има пластмасова карта. Беше се върнал да я вземе, после бързо бе тръгнал по коридора, водейки се по ръмженето на рапторите, и ги бе заварил да се бият в детската стая. Сигурен бе, че децата са избягали в следващата зала, и незабавно се отправи към лабораторията за екстракции.
И там се беше сблъскал с децата.
Сега рапторите се приближаваха към тях. Изглеждаха леко разколебани и изненадани от появата на още хора.
Грант бързо побутна децата към Дженаро и каза:
— Заведете ги на безопасно място.
— Но…
— Ей там — добави Грант и посочи през рамо към една по-отдалечена врата. — Опитайте се да ги отведете в контролната зала. Там ще бъдете в безопасност.
— А вие какво ще правите? — попита Дженаро.
Рапторите се бяха спрели до вратата и изчакваха, докато се съберат всички заедно. Едва тогава тръгнаха напред с бавни и съгласувани движения. Ловци в глутница. Грант потрепери.
— Хрумна ми нещо — каза той. — Вървете.
Дженаро отведе децата. Рапторите продължаваха бавно да се приближават към Грант, минаха покрай суперкомпютрите и многобройните екрани, по които още примигваха безкрайни редове от кода, разчетен от компютрите. Движеха се непоколебимо напред, като душеха пода и поклащаха глави.
Грант чу щракването на вратата отзад и хвърли поглед през рамо. Дженаро и децата стояха от другата страна на стъклената стена и го наблюдаваха. Дженаро поклати глава.
Грант знаеше какво означава това: там нямаше врата, която да води към контролната зала. Тримата бяха затворени като в капан в съседното помещение.
Сега всичко зависеше от него.
Грант се движеше бавно покрай стената на лабораторията и примамваше рапторите, за да отклони вниманието им от Дженаро и децата. Пред себе си забеляза друга врата с надпис „КЪМ ЛАБОРАТОРИЯТА“. Какво ли означаваше това? Хрумна му една възможност и Грант се надяваше да е прав. Под табелата на вратата имаше син знак, предупреждаващ за биологична опасност. Рапторите идваха все по-близо. Грант се хвърли към вратата и влезе в съседната зала, където беше топло и цареше тишина.