Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Обърна се.
Да.
Беше се озовал точно там, където искаше — в люпилнята. Видя познатите дълги маси с наредени върху тях яйца, обвити в ниска мъгла под инфрачервените лампи. Механизмите, които люлееха яйцата, издаваха съвсем тихо приспивно бръмчене. Мъглата се спускаше, стелеше се по пода и изчезваше.
Грант изтича направо към задната част на люпилнята, където имаше малка лаборатория със стъклени стени, осветена от ултравиолетови лампи. Дрехите му отразиха синята светлина. Той огледа стъклата с реагенти, колбите, пълни с пипети, стъклените тарелки… цялото крехко обзавеждане.
Рапторите предпазливо влязоха в люпилнята, като душеха влажния въздух и оглеждаха дългите маси с люлеещи се яйца. Първото животно избърса окървавената си муцуна с опакото на горния крайник. Рапторите безшумно тръгнаха между дългите маси. Движенията им бяха съгласувани, от време на време динозаврите навеждаха глави да погледнат под масите.
Търсеха го.
Грант се сниши и се премести в дъното на лабораторията. Вдигна поглед и видя метална лабораторна камина с нарисуван върху нея череп с кръстосани кости. Под него имаше табела „ВНИМАНИЕ! ОРГАНИЧНИ ОТРОВИ А4. ВЗЕМЕТЕ ВСИЧКИ МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ!“ Грант си спомни думите на Реджис, че тук разполагали с много силни отрови. Само няколко молекули от тях били достатъчни да предизвикат незабавна смърт…
Камината беше сложена върху лабораторната маса. Грант не успя да пъхне ръка под нея. Опита се да я отвори, но по нея нямаше нито вратичка, нито дръжка, или поне той не виждаше… Бавно се изправи и хвърли поглед към люпилнята. Рапторите още се движеха между масите.
Той пак се обърна към камината. Върху масата забеляза някакво приспособление, подобно на електрически контакт с кръгло капаче. Отвинти капачето, видя някакъв бутон и го натисна.
Капакът на камината се плъзна нагоре към тавана с тихо съскане.
Пред него се разкриха множество стъклени етажерки с наредени по тях шишенца, на чиито етикети имаше череп с кръстосани кости. Грант се зачете в етикетите: ЦЦК-55… ТЕТРА-АЛФАСЕКРЕТИН… ТИМОЛЕВИНХ-1612… Течността в шишетата изглеждаше бледозелена на ултравиолетовата светлина. Под етажерките имаше стъклена тарелка, в която бяха оставени няколко спринцовки. Спринцовките бяха малки и във всяка имаше съвсем малко количество от зеленикавата течност. Грант посегна към тарелката. Иглите на спринцовките бяха запушени с пластмасови предпазители. Той издърпа със зъби единия от тях и огледа тънката игла.
После се промъкна към вратата на лабораторията. И към рапторите.
Беше посветил целия си живот на изучаването на динозаврите. Сега щеше да провери доколко наистина можеше да разчита на знанията си. Велоцирапторите бяха дребни месоядни динозаври, подобни на овирапторите и дромеозаврите. Отдавна се смяташе, че този вид животни са крадели яйца, както някои съвременни птици ядат яйцата на други видове птици. Според Грант велоцирапторите също щяха да ядат яйца на други динозаври, ако им се удадеше случай.
Той отиде крадешком при най-близката маса с яйца в люпилнята. Бавно посегна към обвитата в мъгла маса и взе едно от люлеещите се яйца. Беше почти колкото футболна топка, кремаво на цвят с малки розови петънца. Грант внимателно го държеше, докато забие иглата в него и инжектира съдържанието на спринцовката. Яйцето се оцвети в бледосиньо.
Отново се пъхна под масата. Оттук виждаше краката на динозаврите в мъглата, която се стелеше из помещението. Търкулна по пода синкавото яйце към рапторите. При слабия шум рапторите спряха и се заоглеждаха. После отново тръгнаха бавно напред.
Яйцето спря на няколко метра от най-близкия раптор.
По дяволите!
Грант повтори всичко отначало: внимателно взе от масата второ яйце, свали го, инжектира го и го търкулна към рапторите. Този път то спря точно пред стъпалото на единия велоцираптор. Леко се залюля и го чукна по големия нокът.
Рапторът изненадано погледна надолу към новата си находка, наведе се и подуши синьото яйце. После го побутна с муцуна и яйцето се затъркаля по пода.
Животното не му обърна повече внимание, изправи се и продължи да търси Грант.
Изглежда, планът му се проваляше.