Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Грант посегна към трето яйце и го инжектира с нова спринцовка. Подържа го и го плъзна по пода, но този път силно, като топка за боулинг. Яйцето шумно се затъркаля.
Едно от животните чу шума, наведе се, видя приближаващото се яйце и по инстинкт подгони движещия се предмет, като бързо се плъзна между масите, за да го спре. Грамадните челюсти го захапаха и строшиха черупката.
Рапторът се изправи и от устата му закапа белезникавия белтък. Той шумно се облиза и изсумтя. После пак се наведе и лакомо започна да яде от яйцето на пода. Но по нищо не личеше да му се отразява зле. Грант също се наведе да види какво ще стане…
Рапторът го забеляза от другия край на стаята. Гледаше право в него.
Заплашително изръмжа и невероятно бързо, с големи крачки тръгна към Грант. Той не бе очаквал това и се вцепени от страх. Внезапно животното задиша тежко и от гърлото му се чу някакъв клокочещ звук. После голямото му тяло се свлече на земята, а дебелата опашка конвулсивно заудря по пода. Рапторът продължаваше да се дави, като от време на време надаваше високи писъци. От устата му започна да излиза пяна. Главата му бясно се мяташе на всички страни. Опашката продължаваше да се блъска в пода.
„Справих се с единия“, помисли си Грант.
Но животното не бързаше да умре. На Грант му се стори, че е минала цяла вечност. Посегна за ново яйце и забеляза, че другите два раптора са застанали на едно място и се вслушват в звуците, които издаваше умиращото животно. Единият тръгна между масите и се приближи към падналия на пода раптор.
Той се гърчеше в предсмъртни спазми и жално стенеше. Пяната, излизаща от устата му, беше толкова много, че Грант вече почти не виждаше главата му. Рапторът изпъшка и тялото му отново се замята по пода.
Вторият динозавър се наведе над падналото животно и го разгледа, явно изненадан от предсмъртната му агония. Предпазливо подуши обвитата в пяна глава, потръпващата шия, гърчещото се тяло и краката…
После се наведе и го захапа за задния крак.
Умиращото животно изръмжа, рязко вдигна глава и впи зъби в шията на нападателя си.
„Станаха два“, помисли Грант.
Но вторият раптор бързо се дръпна, от врата му течеше кръв. Замахна със задния си крак и с едно-единствено светкавично движение разпори корема на умиращото животно. Червата му се изсипаха на пода като дебели змии. Писъците му отекнаха в залата. Нападателят му обърна гръб, внезапно загубил желание да се бие.
Прекоси залата, наведе глава и когато я вдигна, между челюстите му имаше бледосиньо яйце! Грант видя как рапторът троши черупката и синкавият белтък потича по шията му.
„Сега вече наистина са два“, каза си той.
Отровата порази втория раптор почти веднага. Той се задави, политна напред, но при падането си събори една от масите. По пода се затъркаляха десетки яйца. Грант ги гледаше слисано.
Трябваше да се справи и с третия раптор.
В ръката му имаше още една спринцовка, ала по пода се търкаляха толкова много яйца, че се налагаше да измисли нов план. Тъкмо се опитваше да реши какво да предприеме, когато последният раптор изпръхтя ядосано. Грант се обърна към него. Рапторът го беше забелязал.
Известно време животното остана неподвижно и само го гледаше. После бавно и безшумно започна да се приближава. Движеше се дебнешком, като поглеждаше ту под масите, ту над тях. Движенията му бяха обмислени и предпазливи и в тях не личеше одевешната бързина, когато животните бяха дебнали в глутница. Рапторът беше много внимателен, защото бе останал сам. Приближаваше се, без да откъсва поглед от Грант. Той бързо се огледа. Нямаше къде да се скрие. Нищо не му идваше наум…
И Грант не откъсваше очи от динозавъра, който се приближаваше все така бавно. След малко той също тръгна приведен из залата. Стараеше се между него и животното да има колкото е възможно повече маси. Бавно… съвсем бавно… той се придвижи наляво…
Рапторът напредваше сред мъждивата червена светлина в люпилнята. Дъхът му излизаше със свистене през разширените ноздри.
Грант усещаше как яйцата се трошат под краката му, а жълтъкът полепва по подметките на обувките му. Клекна и почувства как радиостанцията издува джоба му.
Радиостанцията!
Бързо я измъкна и я включи.
— Ало! Обажда се Грант.
— Алън! — чу се гласът на Ели. — Алън!
— Говори! — тихо каза той. — Хайде, говори!
— Алън, ти ли си?
— Говори! — повтори той и плъзна радиостанцията по пода към приближаващия се раптор.