Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Той вече има яка, милейди. Втори път тази магия няма да работи.
Кралицата наведе глава на другата страна.
— Това няма да окаже желания ефект върху него — поясни лейди Акватайн.
Кралицата примигна веднъж бавно. После отмести втренчения си поглед от хлипащия Бренсис.
Към Рук.
— Защо това беше доволно, когато той се съпротивляваше? — попита кралицата. — То сдържа усмивката си. Това е признак на удоволствие, което се появява на лицето, нали?
— Така е. Въпреки че има нюанси какво означават усмивките, това е сложен въпрос — каза лейди Акватайн.
Тя погледна покрай покорния Бренсис към Рук, която също беше просната с лице надолу.
— Млада жена. Може би тя свързва бъдещето си с него. Насърчава го да мълчи, за да може да запази цялата си власт, която има.
Вордската кралица го обмисли за момент и мълчаливо тръгна към Рук, спирайки над нея.
— За да може да се възползва и тя.
— Именно.
— Индивидуалността е антипродуктивна — каза кралицата със спокоен глас.
Тогава очертанията й се размиха и Амара видя блясък на тъмнозелен черен хитин по върховете на пръстите на бледата кралица, докато разкъсваха половината от гърлото на Рук.
Сърцето на Амара почти спря при внезапната жестокост и немислимата скорост на атаката. С мъка тя потуши вика си, а с него и импулса да се втурне да защитава ранената жена.
Рук издаде звук, който звучеше повече като мокро хриптене, отколкото каквато и да било дума. Тя се претърколи частично на една страна, ръцете и краката й потрепваха конвулсивно.
Кръв бликна от зейналата рана на врата й.
Вордската кралица стоеше над умиращата жена със спокойно, леко заинтересовано изражение на лицето, и я гледаше с немигащи очи.
— Какво — попита кралицата — е Маша?
Лейди Акватайн наблюдаваше с безстрастно изражение на лицето. Въпреки това тя отмести поглед от умиращата жена, преди да отговори:
— Това е женско име. Може би нейната сестра или нейното дете.
— Ах — каза вордската кралица. — Какво е графиня Амара? — главата й леко се наклони, а неприятните й фасетирани очи заблестяха в светлината на факлите и магическите лампи. — Жена. Не е взета.
Главата на лейди Акватайн рязко се обърна към кралицата.
— Какво?
Кралицата я погледна без изражение.
— Нейният ум. Активността му нараства преди смъртта.
Лейди Акватайн скочи към Рук, бързо протегна ръка, за да наклони леко главата на жената настрани, а очите й се разшириха като признание.
— Кървави врани.
Тя вдигна поглед към Бренсис и изръмжа:
— Лечебна вана, веднага.
Тя притисна ръце към зейналата рана на врата на Рук, очите й се присвиха.
— Ти си… Врани, раната е…
Тя се огледа и изръмжа:
— Бренсис!
— Какво правиш? — попита кралицата с учтив интерес.
— Тази жена е агент на Гай Секстус — каза лейди Акватайн с напрегнат глас. — Може би има информация, която…
Тя изведнъж млъкна, потръпвайки.
— Мъртва е — невъзмутимо констатира вордската кралица.
За да потвърди думите си, тя поднесе към устата си парчето кървава плът, която все още държеше в ръка, и отхапа малка хапка от него.
Кръвта на Рук по брадичката на вордската кралица беше толкова гореща, че от нея се издигна пара в хладния нощен въздух.
— Какво знаете за Амара? — попита лейди Акватайн.
— Защо?
— Защото може да е важно — отговори лейди Акватайн, като внимателно скри раздразнението, скрито в думите й.
— Защо?
— Защото и тя е шпионин на Гай — отговори лейди Акватайн. — Тя и Рук са работили заедно и преди.
Очите й рязко се присвиха.
— Амара трябва да е тук.
Амара почувства прилив на ужас, който се присъедини към безпомощния гняв и болезненото съжаление, но тя ги потисна и призова Сирус. Заимства бързина от вятърната фурия, изтегли ръката си назад и хвърли каменния нож в лейди Акватайн. Оръжието изсвистя като камшик, когато полетя към нея — за ускорените възприятия на Амара то се въртеше с почти мързелива грация.
Прицелът на Амара беше точен. Тежкият каменен нож улучи лейди Акватайн точно вдясно в центъра на гърдите й, в трептящия ворд… нещото, което се беше впило там. Ножът, изработен от фурии от тежък гранит, би бил лош инструмент в ежедневието поради доста тъпото си острие, но за задачата сега — да порази плътта на жертвата, беше повече от отличен. Самата маса на кинжала правеше върха му толкова смъртоносен, колкото всяка стомана или острие, особено със скоростта, с която Амара го беше хвърлила. Ножът мина през ворда-паразит като през гнила ябълка и продължи към плътта отдолу, чупейки кости с тъп хрущящ звук, като повали целта си на земята.