Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 419
Перейти на страницу:

— Направи кафе, скъпа.

Жини облече светлозелен копринен пеньоар и загря вода, докато Фиц се преобличаше. Снощи бе вечерял в британското посолство в униформа, но след това смени биещата на очи червена куртка със смокинг, за да посети тъмните улички на Париж.

Жини му даде силно кафе в чаша, която приличаше на купа.

— Ще те чакам в клуба на Албер довечера — каза тя.

Официално нощните заведения бяха затворени, както и театрите и кината. Дори Фоли Бержер тъмнееше. Кафенетата затваряха в осем, а ресторантите в девет и половина. Ала не беше лесно да се прекрати нощният живот в големия град и предприемчиви типове като този Албер бързо отвориха незаконни заведения, където продаваха шампанско на умопомрачителни цени.

— Ще опитам да стигна до полунощ — отвърна Фиц. Кафето горчеше, но отми и последните следи от сънливост. Даде на Жини златна лира. Бе много щедро възнаграждение за една нощ, а в тези времена златото се ценеше много повече от книжните пари.

Когато я целуна за довиждане, Жини се притисна в него.

— Ще дойдеш довечера, нали?

Фиц изпита жалост към момичето. Нейният свят се рушеше и тя не знаеше какво да прави. Щеше да му е приятно да я вземе под крилото си и да обещае да се грижи за нея, обаче не можеше. Съпругата му беше бременна и ако се разтревожеше, щеше да пометне. А дори и да не бе женен, ангажиментът с една френска уличница би го направил за посмешище. Както и да е. Жини беше само една от милиони. Всички се страхуваха, само мъртвите — не.

— Ще се постарая — отвърна той и се освободи от прегръдката й.

Синият му кадилак беше паркиран до бордюра. От предния капак се вееше малко британско знаме. Напоследък в града не се движеха много частни коли. Повечето от тях имаха някакъв флаг — обикновено трикольор или червен кръст, за да е видно, че се ползват за важна военна работа.

Фиц се видя принуден безскрупулно да впрегне връзките си и да похарчи малко състояние за подкупи, за да докара автомобила от Лондон, но беше доволен, че си е направил този труд. Необходимо беше всеки ден да се придвижва между британския и френския щаб и за него беше облекчение, че не се налага да моли затруднените съюзни войски за кола или кон.

Запали и потегли. По улиците почти нямаше движение. Дори омнибусите бяха реквизирани за снабдяването на войските на фронта. Фиц трябваше да спре и да пусне голямо стадо овце, което пресичаше града — навярно по посока на Източната гара, където щяха да натоварят добичетата на влак и да ги пратят за храна на армията.

Заинтригува го тълпата, скупчена около прясно залепен плакат на стената на Бурбонския дворец. Спря и се присъедини към тях.

ДО АРМИЯТА
И ГРАЖДАНИТЕ НА ПАРИЖ

Погледът на Фиц пробяга към дъното на плаката — подписан беше от генерал Галиени, коменданта на столицата. Галиени беше сприхав стар войник, върнат от пенсия. Славеше се с това, че на съвещанията при него не позволява да се сяда — вярваше, че така хората взимат решение по-бързо. Обръщението беше в типичния му стегнат стил.

Членовете на правителството на Републиката напуснаха Париж, за да дадат нов тласък на отбраната на нацията.

Фиц се изуми. Правителството избягало! През последните няколко дни се носеха слухове, че министрите ще офейкат в Бордо, но политиците се колебаеха, защото не искаха да изоставят столицата. Сега обаче бяха тръгнали. Много лош знак.

Поверен ми е дългът да защитя Париж от нашествениците.

Все пак Париж няма да се предаде, помисли Фиц. Градът ще се бори. Добре! Това определено отговаряше на британските интереси. А ако столицата паднеше, поне врагът щеше да е принуден да плати скъпо за завоеванието си.

Ще изпълнявам този дълг до последния си дъх.

Фиц не можеше да не се усмихне. Слава Богу, че ги има старите войници.

Събраните наоколо хора явно изпитваха смесени чувства. Имаше възхитени коментари. Някой доволно каза, че Галиени е боец и няма да допусне превземането на Париж. Други бяха по-големи реалисти. „Правителството ни изостави“, рече една жена, „значи немците ще са тук днес или утре.“ Мъж с куфарче каза, че пратил жената и децата у брат си в провинцията. Добре облечена дама съобщи, че държи трийсет кила сушен боб в кухненския шкаф.

А Фиц просто чувстваше, че британският принос във войната — и неговото собствено участие — е станал още по-важен.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)